Гладът… Това, изглежда, би свършило работа. Щом не може да го утоли, вероятно би могъл да го използва. Да мисли за храна, да мисли за ядене всеки път, когато умората достигне главата му…
Докато пълзеше, той си мислеше за пържоли и яйца, хляб, кафе, чай и вино, парче шоколад. Твърдо, тежко, плътна маса, която да напълни стомаха на човек. А след обилен обяд спането е толкова хубаво!…
Започна отново, с бекон, риба, лук, царевичен хляб, ябълки, парче черешов пай…
Усети силна болка в стомаха и престана да пие. Примигване, масаж, тананикане. Отново пълзене. Спри да мислиш за храна за известно време. Твърде много сокове потекоха.
След малко сънливостта се завърна и той откри, че се прозява. Започна пак да се бори с това, като повтори предишните номера. По-късно, докато пълзеше, усети внезапно движение от дясната си страна — изпод него изскочи един уплашен заек.
Заекът спря, не много далече, носът му трепкаше, главата се обръщаше. Хю облиза устни. Плъзна лявата ръка назад по крака, хвана ботуша, подръпна го и започна да го смъква. Без да подплаши заека с резки движения, той събу ботуша. Мислеше си за смъртта на животното, мислеше си за убийство. Помисли си за Джейми — сега беше далече, но може би не вечно. Пое ботуша с дясната ръка, отдръпна ръката назад. Джейми…
Изруга и хвърли ботуша. Заекът избяга. Джейми…
Запълзя напред и намери ботуша, потърси заека наоколо, но вече не можеше да го види. Изруга още веднъж, отпусна ръката с ботуша и започна да го намъква на крака си. Все пак имаше някаква полза от това, помисли си той, защото вече не му се спеше.
Веднага запълзя отново. Ако наоколо имаше един заек, значи вероятно има и още. Следващия път, когато се опита да хване някой, ще се постарае да се владее по-добре.
Но през целия ден не видя друг заек. Пиеше вода от всяка локва по пътя си, но не откри нищо за ядене. Изкара някак си деня и по-голямата част от нощта без сън. Или беше спал? Не беше сигурен. Пълзенето наяве и насън толкова си приличаха! Спомняше си, че през нощта пълзеше, а преди зазоряване загуби съзнание.
А сега беше вечер. Погледна хълма. Ще го заобиколи отляво, реши той. Какво разстояние беше изминал? Трудно бе да прецени, след като дори не беше сигурен колко време е пълзял. Но имаше нещо друго… Сега, в далечината, отвъд това, което беше целта му в момента, той можеше да различи грубото очертание на хребета по южния хоризонт. Това беше билото на вододела. Веднъж да го пресече, там ще открие долини и ливади, плодни дървета, ручеи. Там беше животът му, ако само успееше да се добере до него. Дори само това, че беше стигнал дотук, че го виждаше пред себе си, бе един малък триумф. Да, хълмът беше по-близо, вече беше загубил своята значимост и не изглеждаше така очебиен. Обля го малък прилив на сила. Сега имаше истинска цел пред очите си, независимо колко далече, и това сякаш промени неговия поглед върху собственото му съзнание, чувствата му. Този момент беше отплата за всичко изтърпяно досега, и той беше готов да заплати по същия начин, за да преживее и други такива моменти.
Тръгна напред с нови сили, които го подкрепяха дълго през нощта. Все още му се явяваха сънища наяве, измъчваха го видения за храна, но в хлътналите места по пътя имаше вода, а крайниците му се движеха с ясното съзнание за цел. Може би утре щеше да има храна…
Звездите бяха ярки, въртяха се в безкрайния си кръговрат. Някъде много отдалече се чуваше вой на койоти. Вятърът беше хладен, но не и студен. Той би пълзял толкова дълго, колкото можеше. Ще се опита да възобнови цикъла си на спане през деня и пълзене през нощта. Ще се движи напред. Да бъде буден изглеждаше по-важно от това, какво разстояние изминава.
По-голямата част от следващата нощ премина в пълзене и почивки. Но почивките се удължиха. Преди зазоряване той заспа и сънува земята отвъд хребета.
Събуди се от топлината на деня. Повдигна глава и огледа хребета. Сега хълмът беше вдясно от него, слънцето грееше високо, наближаваше пладне. Разтри крака си и се зачуди дали наоколо е останала някаква непресъхнала вода. Кокалчетата му изпукаха, той се прозя. Разтърка очи и докосна коричката на раната на челото си. Облиза устни. Протегна се. Почеса се по врата. Гладът още не се беше събудил, но той знаеше, че това скоро ще стане. За момент се почувства цял, сякаш можеше да стане и да ходи. Но знаеше, че когато започне да се придвижва, илюзията ще изчезне. И все пак… Трябва да се движи.