Това му беше познато. Беше живял сред кроу и позна знака. Някой, дявол знае как, беше запалил дървото. Това означаваше, че предстои хубаво време, молитва към създателя за повече от същото, благословия и благодарност, запалено дърво, пламъци, издигащи се към небето.
Североизточният вятър погъделичка бузата му. Колтър потрепери, отвърна поглед от дървото на надеждата, погледна реката, която бучеше в камъните и се изгубваше зад завоя. Знаеше, че тече на юг. Знаеше, че скача в пропасти, тича през побелели ливади, призрачни прерии, земи, пълни с пасящи животни. На юг бяха широките слънчеви пътеки, по целия път към каньона, който бяха нарекли на негово име, мястото, наречено Ада на Колтър.
Така да бъде. Ще последва знака и ще тръгне по потока. Пътят на горящото дърво.
А тези, които ме гонят, нека ме последват до Ада на Колтър. Нека дойдат.
Той избухна в смях.
Пукащият смърч изригна фойерверк от жарава, живите въгленчета прелетяха над реката. Студени следи от пушек маркираха полета им. Колтър ги проследи с поглед. Край мястото, където паднаха, имаше друга, най-невероятна изненада — там, до речния бряг, сред червените върби беше скрито нещо чудесно…
Грубата лодка от върба и бъз, покрита с изсушена от слънцето лосова кожа, някога беше негова. Отново го връхлетяха спомени и той си спомни деня, в който я бяха направили с Потс, същия ден я скриха в пещерата над скривалището. Използваха пчелен восък, бизонска мас и стрити на прах въглени, за да запушат дупките по опънатата кожа. Шевовете се бяха отпуснали за двете години, откакто бе направена, но лодката все още изглеждаше стабилна. Две години — толкова отдавна ли беше? Той скочи в нея, краката му се синееха на слънчевата светлина, крехки като краката на стара жена.
Ще се наложи да изкараш още едно гребане, преди да те зарежа, изтананика Колтър и плю на земята.
Вътре беше смърчовото гребло, което той беше издялал, с неговите инициали. Грубо издълбаните „Дж. К.“7, над които беше изобразен познатият кръст, неговият знак. Това си беше неговата шега — инициалите и кръстът. До лопатата имаше чифт мокасини с двойни подметки от бизонска кожа. За първи път, откакто чернокраките го бяха обградили, Колтър се усмихна и умората и насъбралата се болка сякаш се отдръпнаха.
Одеяло и нож, напяваше си той. Лодка и обшити с мъниста мокасини. И затанцува лудешки по пясъка.
Къде би могъл да отиде човек?… Човек може да отиде там, където може, избъбри той безсмислено.
Ха! — Целият път до Сейнт Луис… и ако се измъкна от тази банда диваци, о, Господи, обещавам ти, че веднъж завинаги ще изоставя този натрапнически живот, ще си направя сигурен дом във високата трева, ще престана да търча наоколо и ще се оставя на твоите грижи…
Той погледна към небето и съзря един черен сокол, който премина пред слънчевия диск. Сключените нокти държаха мишка. Дългите черни нокти, създадени за копаене, и надменната уста със стърчащи от нея зъби, муцуната с къса козина, черните ноздри, обърнати нагоре…
… Сокол?
Неясните контури на образа се изгубиха. Кръвта на разпнатия сокол се изгуби в короната от облаци.
Колтър разтърси глава, за да се отърве от видението.
Криий, криий.
Понякога ловците окачат соколи по дърветата, с приковани криле, живи, зовящи към човечност.
Човечност?
Той се зачуди дали светът, в който живее, е животински или човешки. Какво неживотинско животно е това животно човекът, който не може да се разбира нито с хората, нито с другите животни. Беше виждал всичко това. В дивата пустош, по неравните пътища на преселниците, които се молеха на мъглите и водопадите на островите, където бели мечки оставяха белези по двестафутови дървета.
Хората от експедицията се молеха, спомни си той, на богове непознати, или познати само в кръвта. Самият Христос беше полузабравен, в горите той сякаш съществуваше, за да им докарва по-скоро проклятие, отколкото късмет. И те го проклинаха в отговор, като в същото време го молеха да им даде своята благословия, защото тук всичко беше ново, една нова и ужасна, ако не обетована земя.
Затова Колтър оставяше навсякъде своя знак, където и да отиде, Дж. К. с кръст. Върху дърво или камък, по стените на пещери и по стъблата на крехки фиданки, които някой ден ще се извисят величествено и ще носят неговия знак върху живата си плът.
7
Игра на думи: на английски инициалите J. C. (John Colter) биха могли да означават и Исус Христос (Jesus Christ). — Бел.прев.