Навън, под яркото слънце, останалите от племето си намериха укритие. Неандерталецът избълва най-напред облак дим, след което като дъжд се посипаха живачни капчици. Последва конвулсивното изхвърляне на основната маса. Хиляди литри изгаряща вода и сяра бяха избълвани от устата на неандерталеца.
Трима мъже изпаднаха в паника, побягнаха лудо по белезникавата засъхнала тиня и веднага потънаха в езерото от сяра. С неистови крясъци те се изгубиха завинаги под повърхността. Останалите се пръснаха, подхлъзваха се на слузестата мръсотия по стъпалата, падаха, тичаха към близките дървета. Там клекнаха и зачакаха.
Между стените на пещерата, изцяло погълнати от борбата си, Колтър и неприятелят му си нанасяха яростни удари, които отекваха глухо в сумрака. Веднъж Колтър успя да нанесе страничен удар в гърлото на другия, но ударът беше прекалено встрани — мъжът се приведе и юмрукът се плъзна по гръбнака. Воинът се хвърли напред и повали Колтър с удар. Ръцете му го сграбчиха. Колтър се почувства притиснат към стената на пещерата, стегнат в желязната хватка на индианеца. Захърка. Индианецът ръмжеше. Над очите на Колтър се спусна голяма чернота, която се готвеше да го погълне.
Колтър се залюля между два свята. Противникът му беше по-едър и по-силен и той почувства как гърбът му се отрива в стената на пещерата. Можеше да направи само едно нещо и той се постара да го стори възможно най-добре. Протегна ръце с разперени пръсти и повдигна челюстта на воина, като търсеше артерията. Палците напипаха мястото и той ги заби като пирони в меката плът.
В този момент от устата на противника му се раздаде вик. Натискът върху ребрата на Колтър отслабна. Другият издаде хъркащ звук и хватката се отпусна. Двамата се търколиха на земята. Колтър посегна към главата на другия, хвана го за ушите, сякаш държеше зелка, и блъсна главата три пъти в една изпъкнала скала. Човекът падна в безсъзнание върху насъбраната пяна по пода на пещерата.
Колтър беше на четири крака и не можеше да стане. Ръцете му горяха. Дъхът му беше накъсан. Дробовете му го боляха, не му достигаше въздух. Изправи се на крака, като се олюляваше. Краката му трепереха като водни растения. Закуца към обвития в пара вход на пещерата.
Другите чернокраки се бяха отдалечили на безопасно разстояние от неандерталеца. Гледаха от олисялата гора от бели дървета как Колтър излиза и се държи за ръба на пещерата, сякаш всеки момент ще падне. Тогава един от тях вдигна лъка си, прицели се внимателно и пусна стрелата. Изстрелът беше точен. Колтър я забеляза твърде късно, наведе се бързо. Стрелата се заби в десния гръден мускул и той падна в пещерата.
Ядосан, Камък в лицето удари стрелеца с опакото на ръката си.
— Не трябваше да правиш това! — каза той ядосано.
Когато отново погледна към пещерата, Белите вежди беше изчезнал.
Колтър вървеше пипнешком и гледаше учудено стрелата, забита в гърдите му. Направи три вяли стъпки в тъмнината и се свлече на земята. Малко по-късно, когато дойде в съзнание, видя как поваленият от него мъж се вдига на крака. Индианецът напипа с треперещи ръце удобни места по стената, за които да се хване, и се придърпа нагоре. Движеше се много бавно.
Колтър се претърколи по корем. После, пръст по пръст, се придърпа напред и приведе дясното си коляно в положение, удобно за изтласкване.
Воинът се беше изправил и разтриваше очи. От него капеше разпенена вода, вдигаше се пара. Блестеше, сякаш беше скулптура, а не човек.
Колтър придърпа свитото коляно към стомаха си и се претърколи, така че и двете колена едновременно се оказаха отдолу. Човекът все още беше обърнат с гръб към него. Нестабилно, с олюляваща се глава, сякаш тежка хиляда фунта, той тихо се изправи на крака, но при това движение простена и се издаде.
Пещерата сякаш се завъртя. Колтър размаха ръце несигурно. Гравитацията го свали отново на колене. Тогава мъжът се обърна към него, размахал томахавка.
Провлачил ръце по пода, Колтър напипа нещо хлъзгаво. Подгизналите остатъци от въжето му от водорасли. Омота го около ръката си и сключи здраво юмрука си около него. Заби пети в грубата скала на пода и започна да се надига.
Воинът мислеше, че Колтър е само с голи ръце. Бързо се втурна и се наведе близо — прекалено близо. Колтър вдигна юмрука си, пълен с горещи, капещи водорасли и нанесе силен удар по лицето на индианеца.
Воинът политна назад от удара. Стъпи малко встрани и замахна назад с томахавката. В този момент Колтър хвана ръката му и нанесе дясно кроше. Главата се вдигна високо и отскочи напред. Колтър нанесе бърз удар в неприкритата адамовата ябълка.