Главната квартира на Жан Лафит беше на остров Галвстън. Там Хю и Том получиха жилища. Без да завързва приятелство, Хю се запозна с целия пиратски екипаж. Първоначално новаците бяха приети с известна неприязън, но споменът за тяхното държане на палубата на обречения кораб възпираше другите да преминат към действия. Осмелиха се само двама — тежковъоръжени широкоплещести типове с груби лица на побойници. Якият Хю надви своя противник. Удари го силно няколко пъти, докато оня изпадна в безсъзнание. Том се би с другия и го повали, макар собственият му нос да беше счупен. След това двамата повече не се сблъскваха с насилие от страна на екипажа и вече можеха да си говорят с всекиго. Нямаше истинско другарство. Хората не бяха особено любезни, освен когато бяха пияни, а и тогава то беше под формата на песни, черен хумор, мръсни истории и вицове. Хю не си позволяваше да се напие с тях, защото имаха навика да си палят брадите или да си смъкват един на друг панталоните и да намазват задника с катран.
Хю и Том плаваха с Лафит. Имаше кървави сражения с екипажи на търговски кораби. Стана очевидно, че стратегията на Лафит е да не оставя очевидци, които биха могли да свидетелстват срещу него. Хю се биеше, когато вземаха кораб на абордаж. Биеше се, за да се защитава, но изпитваше някаква малка гордост от факта, че не екзекутира пленници. Това се промени един пролетен ден, когато нападнаха британски кораб.
През деня плениха трима здравеняци. Лафит ги погледна — висок, елегантно облечен, с една ръка на хълбока, вгледа се в очите на всеки от тях, докато пленникът сведе поглед. Тогава заговори, също както и преди.
— Джентълмени, в момента изпитвам известен недостиг от хора. Характерът на работата ни е такъв, че често се налага да правим нови попълнения. Затова аз имам едно предложение към вас. Присъединете се към екипажа ми. Ще имате подслон, достатъчно храна и пиене, както и дял от плячката. От време на време ще има престой на брега на сигурни пристанища, където можете да я употребите. Това е опасен, но възвишен живот. Помислете добре, мислете бързо и ми отговорете.
Двама от тях се съгласиха веднага.
— Ами ако отговорът ми е не? — попита третият.
Лафит поглади брадата си.
— Считайте, че е въпрос на живот и смърт, сър — отвърна той. — Вие сам вземате решение.
— Цял живот съм вършил това, което трябва, и съм се старал да бъда честен — отговори морякът, — макар че, Бог ми е свидетел, имал съм пропуски. Изхвърлете ме зад борда или ме оставете на някой остров, ако желаете. Предпочитам това, отколкото да се присъединя към екипажа ви.
Лафит вдигна очи и срещна погледа на Хю.
— Довърши го.
Хю отвърна поглед.
Лафит се загледа по-настоятелно.
— Хайде! — добави той.
Хю погледна назад и отново срещна тъмния поглед на капитана.
— Не, сър.
— Отказваш да изпълниш моя заповед?
— Няма да убия беззащитен човек — отговори Хю.
Лафит извади пистолет от колана си и гръмна. Човекът се свлече. Главата му се обагри в червено.
— Изхвърли го зад борда — извика Лафит на друг от екипажа, който веднага изпълни заповедта.
— Не съм доволен от тебе, Хю — Лафит прибра пистолета и се отдалечи.
Хю отиде да помага за прехвърлянето на товара.
По-късно, когато се завърнаха в базата си, Том му каза:
— Говори се, че капитанът не бил доволен от тебе.
— Не се и съмнявам — отвърна Хю. — Отказах да убия един човек, който той ми нареди да убия.
— Чух, че такива неща са ставали и преди ние да дойдем.
— О?
— Старият Жан много държи на дисциплината. Казват, че онези, които са отказали да изпълнят заповед, дадена пряко от него, след това не са живели дълго.
— Какво прави с тях?
— Понякога устройвал нещо като съд и прави от тях назидателен пример. В други случаи давал на неколцина свои доверени хора да разберат, че онези трябва да умрат. Винаги някой се нагърбва с това и ги наръгва с нож докато спят или по друго удобно време, когато не са нащрек.
— Значи си чул, че обикновено се отървават от тях доста скоро, след като се случи такова нещо?
— Така казват.
— Благодаря, Том. Може би сега не е хубаво да говориш твърде много с мен.
— Какво смяташ да правиш?
— От известно време обмислям да се махна. Сега моментът е подходящ да приключа с тази работа.