— Не можеш да откраднеш лодка, Хю. Твърде зорко ги охраняват.
Хю поклати глава.
— Мисля да изчакам да се стъмни и да доплувам до брега.
— Разстоянието е доста голямо.
— Аз съм доста добър плувец.
— Понякога има акули.
— Е, това е само вероятно, но ако остана ми е сигурно.
— Какво ще правиш, когато се добереш до брега?
— Ще вървя до Ню Орлианс.
— Идвам с теб. И на мене не ми харесва особено тук. Рано или късно ще накара и мене да направя нещо такова и ще се случи същото.
— Тогава си направи малък вързоп с нещата, на които държиш. Ще ти се обадя, когато тръгна.
Хю почака другите да започнат вечерния си запой, след което кимна на Том.
— Ще се разходя.
Срещнаха се на северния бряг на острова, осветен от нащърбената луна и множеството звезди. На тяхната светлина танцуваха малки вълни. Хю и Том се вгледаха във водата.
— Изглежда ни чака дълго бъхтене — каза Том, — но аз съм готов. Кога смяташ, че ще открият отсъствието ни?
— На сутринта, ако сме късметлии. Или по-рано, ако точно тази нощ някой ме потърси, за да ме довърши. Но дори в този случай не могат да направят нищо до сутринта, а дотогава ние или ще сме се удавили, или ще сме далече.
Том кимна.
— Готов съм. Когато кажеш.
— Хайде тогава.
Те се съблякоха, направиха дрехите си на вързоп около личните си вещи, привързаха вързопите за гърбовете си и влязоха във водата. Беше по-студена от нощния въздух, но ударите им бяха силни и след известно време усилията им прогониха студа. Плуваха към сушата, а Хю си мислеше за пиратстването през изминалия месец. Още преди това искаше да се махне, но опасността го беше възпирала. Сега му се искаше да се е махнал по-рано. Да краде, да убива, да се напива всеки ден и да бъде като затворник през по-голямата част от времето — това го накара да се замисли за подлостта на света. Имаше я прекалено много, накъдето и да се обърне. Искаше да бъде сам, на някое голямо място, далече от своите себеподобни, свободен. Чудеше се дали човекът, когото отказа да убие, има семейство. Не беше сигурен дали самият той би искал да има. Може би това беше друг начин да бъдеш затворник.
Докато се движеше във водата, загуби чувството си за време. Обграждаше го монотонността на вълните, равномерното пляскане на Том до него и нощната тъмнина. Двата бряга бяха като сън, плуването беше всичко. Трябваше да продължава.
В един момент си спомни за брега. Сега водите на галвстънския залив сякаш бяха сън, а земята, към която се стремяха, беше реалност. Спомняше си своя смях, спомняше си как чуваше смеха на Том. След това се отпуснаха на повърхността. Дишаха тежко. Усещаха изтръпването по кожата от спрялото движение. Не след дълго заспаха.
Лежеше неподвижен като камък и гледаше преминаването на края на процесията, през мъгла и облак прах — сакатите и възрастните ходеха с тояги, подпираха се на помощници, много жени с деца и вързопи с вещи. Те сами се грижеха за себе си, забеляза той, и почти изпита съчувствие заради бягството им от сиуксите, макар до този преход да ги е докарал собственият им инат. Той и Том бяха заловени от рий при прехода им през Тексас, но успяха да избягат. След това бяха много внимателни, заради начина, по който се отнасяха с тях. Но цялата бдителност на света не беше достатъчна за двама души. Скоро отново бяха забелязани от конен отряд.
Опитаха се да се скрият в един шубрак, но воините разбраха, че са там и бързо ги подгониха. Хю приложи няколкото думи на езика на рий, които беше научил по време на краткия им плен, и индианците ги разбраха, както и вдигнатите празни ръце и жестовете му. Все пак им дадоха да разберат, че Хю и Том са пленници, като им взеха ножовете и ги поведоха към лагера си.
Вързаха ги и ги охраняваха през нощта. Даваха им вода за пиене, но не ги хранеха, въпреки че им позволяваха да ядат от собствените си оскъдни провизии от плодове и корени, които бяха събрали след първото бягство. На следващия ден не ги обезпокоиха, останаха затворени. Следващата нощ също прекараха под стража. И двете вечери от една палатка наблизо се чуваше оживено обсъждане.
Денят преваляше. По залез бяха доведени на събрание на цялото племе. Те седнаха там. От двете страни горяха огньове и те доловиха миризмата на печено бизонско, еленско и птици. Опитаха от всяко ястие. Домакините им настояваха да ядат от всичко, да се натъпчат здраво.
Заразиха се от чувството за хумор на индианците и започнаха да се отпускат и да се опитват самите те да се шегуват. Накрая, сити и малко сънливи, започнаха да се приготвят за края на пиршеството, за оттегляне за пренощуване. Тогава изневиделица бяха хванати изотзад от няколко воини и ръцете и краката им бяха вързани с ивици сурова кожа.