Излезе от пътеката и продължи, вече по-трудно, сред дървета, храсти и скали, които му се изпречваха на пътя. Разумно беше да огледа евентуалните лагеруващи, преди самият той да бъде забелязан.
Миризмата на огън стана по-силна. Той забави темпото, щом разбра, че е вече наблизо. Накрая спря и остана известно време неподвижен, ослушваше се за гласове. Не чу нищо, макар да му се стори, че долавя ръмжене на кучета. Накрая запълзя отново, бавно, без да издава звук.
След малко се приближи до едно открито място. Разтвори леко клонките на един храст и надникна между тях. Очевидно мястото скоро беше използвано за лагер. Не се виждаха хора, наоколо се мотаеха само няколко кучета, виеха и ровеха.
Той огледа земята, където голям брой хора бяха прекарали нощта. Явно това е бил последният лагер на рий. Тръгнали са оттук и са минали покрай леговището му. Огледа го по-продължително, докато установи със задоволство, че мястото е напълно изоставено.
Тогава се придвижи напред — навлезе в откритото място. Все нещо ще е забравено или изоставено от бягащото племе. Огньовете обикновено се загасяха, но щом сиуксите бяха по петите им, те се движеха бързо. Струваше си да поогледа внимателно. Извика на кучетата на езика на поуни и те се отдръпнаха.
Отправи се към един огън, който още пушеше, след това спря и се загледа в него. От колко време не беше виждал огън, белег за човешко присъствие? Колко време беше минало, откакто не можеше да си запали огън сам? Мислеше си за многото огньове, които беше палил преди — на биваци, в огнища, и внезапно почувства, че наистина е изминал голямо разстояние, че се е завърнал към нещо. Засмя се, когато разбра, че се е проснал по очи пред него. Животът му беше пустош, но все пак много неща го отличаваха от животните. Никоя мечка не може да се почувства така, както се почувства той, когато се завърна до този знак за предишно съществуване. Той погали земята около огнището и продължи напред.
Опитното му око забелязваше всички знаци по лагера — местата, където са яли, местата, където са спали, утъпканите следи към водата и отходните места. Дори да не ги беше видял, можеше да оцени броя им, можеше да различи следите на старците и децата от следите на другите. Кучетата го изучаваха с поглед, но изглежда се страхуваха да се приближат до това нещо с човешка миризма, нисък ръст и движения на животно.
Разрови с пръчка пепелта от огньовете, където трябваше да са заровени отпадъците им. Всичко беше вече изстинало и макар че част от отпадъците — парчета плат, кожа, дърво — не бяха напълно изгорели, изглежда, нямаше нищо по-ценно. Но в петото огнище…
Докато ръчкаше меката сива купчина в центъра на кръга от камъни, той почти пропусна лекото проблясване. Но дори когато го осъзна, не спря, а веднага раздвижи пръчката отново, за да напипа с нея очертанията и да изчисти повърхността. Пред него в прахта лежеше тънко, износено продълговато парче заточена стомана с отчупен връх, полуобгорено.
Той пусна пръчката и го грабна. Стомана, полезна стомана…
Избърса го в крачола си и го огледа внимателно. Опита острието. Беше леко затъпено, но лесно можеше да се наточи. Можеше да увие около дръжката някакъв парцал от ризата си. След това, ако му попадне някакъв кремък, ще може да си запали огън, когато си поиска. Усмихна се.
Би могъл да си издялка патерица. Хълбокът и кракът му бяха малко по-добре. Ако има нещо, на което да се подпира, може би ще може да върви изправен.
Огледа камъните, подредени в кръг около изгорените огнища, и затърси сред тях някой, който би могъл да послужи за точене. Да. Ей там, вдясно…
Той взе камъка и започна да точи острието. Забеляза, че изпитва желание да свири с уста, докато прави това, но се въздържа.
По-късно, когато острието беше добре наточено, а нащърбеният му връх някак си притъпен, той се огледа наоколо сред дърветата, за да намери тояга, от която да си издялка патерица.
Прекара почти час в пълзене между дърветата, докато накрая откри подходящ клон. Привдигна се до него, като се хвана за стъблото, а след това сграбчи един по-нисък клон, стиснал ножа със зъби. След като откърши клона от дървото с кълцане, загуби още един час, за да го издялка, да налучка подходящата дължина с многобройни проби. Направи и удобна дръжка за ръката.
Постави я в скута си и я заразглежда. Нож и патерица в една и съща сутрин… Ако патерицата му е също толкова полезна, колкото и ножът, днешният ден наистина беше особено важен.