— Приемам вашето гостоприемство — каза Хю.
Първият индианец даде някаква заповед на сиукски и свали пушката си. Останалите веднага свалиха оръжията и слязоха от конете. Отидоха при товарните животни и започнаха да развързват и пренареждат товара им.
Освободиха един кон за яздене и поканиха Хю да се качи на него. С големи усилия го качиха върху гърба на коня в положение за езда. Краката му бяха така разперени, че тежестта му падаше върху задника и основата на гръбнака. Нови болки се разнесоха от десния хълбок до крака му и обратно. Поседя известно време, за да свикне с усещането. След това водачът даде сигнал и тръгнаха с бавен ход.
Отново на кон, след всичко това… всяка стъпка на копитата се превръщаше в източник на болка. Стискаше зъби през по-голямата част от пътуването.
Притискаше се в гърба на коня и си позволяваше да се развлича с всичко необикновено по пътя — всичко, което би отклонило вниманието му от самия него. Когато завиха на запад и се отклониха от пътя, по който беше вървял, това стана по-лесно, дори само заради това, че си отбелязваше наум следите от животни. И въпреки че много искаше да знае, въздържа се да попита за разстоянието до лагера на сиуксите. Знаеше, че това ще се изтълкува като признак на слабост.
На няколко пъти спираха да почиват. Хю беше сигурен, че някои от тези почивки бяха по-скоро за него, отколкото за конете. Водачът, Танцуващия бизон, го разпитваше, докато яздеха, за повече подробности за мечката. Хю отговаряше много изчерпателно, дори спомена някои от сънищата си — знаеше какво значение имаше за тях светът на сънищата. От мечката се страхуваха, почитаха я, тя беше свещена. От многото въпроси, които му задаваха, започна да разбира, че и към него се отнасят с уважение за това, че е оцелял в тази схватка. Колкото повече мислеше за това, толкова повече самият той се учудваше на събитието. Странно беше, че изобщо е тук. Не толкова заради мечката, колкото изобщо, за целия му живот…
Денят беше прохладен и светъл, някои листа вече бяха сменили цвета си. Те яздеха в следобеда. Хю започваше да се чуди защо не спират да ядат, когато му хрумна, че може би наближават селото.
Малко по-късно долови миризмата на пушек. След това чу кучешки лай. До тях достигна детски вик. Не след дълго видяха селото. То беше разположено на едно открито място край поток, няколко десетки типита. Сред тях се движеха хора и кучета. Кучетата лаеха в нестроен хор, децата гледаха. Някои от мъжете размениха с тях викове за поздрав.
Навлязоха в лагера, където Танцуващия бизон слезе от коня и даде нареждания за разпределяне на донесената храна. След това помогна на Хю да слезе и го поведе към едно от покритите с кожа жилища.
Вътре той му помогна да седне върху едно наметало от бизонска кожа и седна до него. Наоколо имаше няколко жени — съпругите на Танцуващия бизон, реши Хю, освен една по-възрастна жена, която се беше заела да прави чифт мокасини и вероятно беше тъща. Домакинът накара жените да донесат храна за него и за госта му.
Докато се приготвяше задушено месо, неколцина от другите воини, които ги бяха съпровождали, влязоха в палатката, поздравиха и бяха поканени да седнат при тях върху бизонската кожа. Докато говореха, Танцуващия бизон извади една дълга лула и започна да я пълни. Запали я, повдигна я към небето, смъкна я ниско до земята, след което я протегна към всяка от четирите посоки. После дръпна от лулата, издиша бавно тънка струйка дим и я подаде на Хю. Хю направи същото и я подаде на мъжа до него. Докато лулата обикаляше, изпълни го чувство на доволство, което не беше изпитвал от дълго време.
… И мирисът на храна се смеси с аромата на тютюна. Ястието включваше, доколкото Хю можеше да види, еленско месо, тиква и други зеленчуци.
Хю се наслаждаваше на пушенето и на приятната компания, и в частност на удоволствието да не е качен на онзи кон. Хълбоците и седалището още го боляха, но чувството вече прерастваше в някакво притъпено топло усещане. След всичко това — топла храна… Замечта се, като повика останалите мечти от времето на пълзенето, когато си представяше най-различни блюда, техните вкусове и миризми.
Жените на Танцуващия бизон раздадоха дървени купи и всички се отправиха към котела, откъдето им сипаха топло месо и зеленчуци. После отново седнаха върху бизонската кожа и ядоха с пръсти, като след това ги облизаха. Хю тайно преглътна малко въздух, за да се оригне шумно и одобрително.
Когато другите си тръгнаха, Танцуващия бизон накара Хю да се съблече, за да могат жените да поправят дрехите му и да се погрижат за раните. Хю се съблече и легна по очи върху бизонската кожа, така, както го накараха жените.