След като го изкъпаха, те намазаха десния му крак, хълбока и рамото с някакво горещо и лютиво масло. Разтриха го с него, в началото леко, но с нарастваща сила. Беше почти твърде горещо, почти твърде силно. Но никога не беше прекалено. Беше затоплящо, отпускащо… Очите на Хю се затвориха, докато се наслаждаваше на усещането. Скоро заспа.
Събуди се едва на следващата сутрин. През целия ден го хранеха добре. Жените го разтриваха и му даваха някакви лекарства между храненето. Тази вечер той направи няколко колебливи стъпки без патерицата, макар че я държеше в ръка, готов във всеки момент да се подпре, ако залитне.
На следващия ден ходеше повече. Болката продължи да намалява. Всички кори от раните му бяха измити. Той успя да направи десет малки крачки, преди да се подпре на патерицата задъхан. Малко по-късно направи дванайсет крачки. Следобед направи два пъти повече. Чувстваше, че счупеното бедро е зараснало, макар че беше трудно да прецени дали е напълно излекуван, дали болките, които изпитва, са от мускулите, които дълго време не са били използвани. Вечерта отново извървя над трийсет крачки и можеше да ходи и още. Но чувстваше, че на другия ден ще е по-силен и реши да изчака. Отново се остави в ръцете на жените и продължи да се тъпче с храната, която му носеха. Скоро. Той усещаше. Скоро духът му отново ще го открие. Ще си възвърне силата и отново ще тръгне по пътя си. Междувременно се наслаждаваше на останалата част от деня. Чакането не беше трудно в тази обстановка, не и когато нещата се оправяха толкова бързо. Раздвижи големите си ръце и мускулите на плещите. По-добре, по-добре…
На следващия ден ходеше. На сутринта стана без патерицата и повече не я взе. Често почиваше, но вървя през целия ден и през нощта спа добре.
На следващата сутрин жените на Танцуващия бизон му донесоха нова риза, панталон и мокасини от еленова кожа. Той ги навлече — бяха му по мярка. Разходи се с тях. Не го стягаха. Чувстваше се дори по-добре от преди срещата си с мечката и отиде в гората, за да проследи някакъв дивеч. Отдавна не беше имал възможност да го прави.
След няколко часа се върна в лагера, където взе лък и стрели. Беше открил една следа и искаше да я проследи. Въоръжен, той закуца обратно към гората и се върна към следата. Тръгна по нея. Някаква стара бодрост се беше завърнала при него. Следите ставаха все по-ясни и той започна бавно да ги следва. Скоро щеше да влезе в съзнанието на плячката си и да предугажда движенията й.
Листата бяха започнали да пожълтяват, през тях се процеждаше яркото есенно слънце. Някои бяха изпопадали по земята, твърде влажни, за да хрущят под краката му. Прохладният вятър носеше уханието на земя и гниеща дървесина. Една катерица му се скара от клоните над него. В далечината се носеха птичи песни. От време на време спираше, замръзваше абсолютно неподвижен и слушаше всеки звук — изпукването на съчка, прошумоляването на клон, мекото тупване на някой плод или шишарка на земята. Той чуваше около и над себе си преминаването на другите обитатели на мястото.
Хрупаше, разбра той. Нащрек, но не подозрително. Макар да вървеше безцелно, изглежда, най-общо държеше посока североизток. Той продължи по следата, за да се увери.
Когато се убеди в това, Хю се замисли за хода на животното, както и за посоката, в която то се движеше. След това зави наляво и пресече пътя му напряко. Когато стигна до мястото, откъдето вероятно щеше да мине, той потърси къде да се скрие.
Един малък гъсталак точно пред него щеше да свърши работа. Той навлезе в него и коленичи на земята. След това приготви лъка и взе една стрела.
„Елене, съжалявам, че ще трябва да те убия — прошепна той — но хората трябва да ядат, а тези хора бяха добри с мен. Дължа им някаква малка отплата и искам тази отплата да си ти. Надявам се, че тук няма лоши чувства. Не е на лична основа и искам да знаеш, че ще се опитаме да не пропилеем нищо от това, което ти ни даваш.“
След това замря неподвижен и остави съзнанието си да стане голямо и тихо. Само гледаше.
Измина може би половин час, преди да се появи. Мъжки елен на около три години. Хю изчака, докато животното излезе на открито. След това опъна лъка и пусна стрелата.
Тя полетя точно към целта, към тялото. Прониза дробовете и вероятно сърцето му. Животното подскочи, залитна и падна на предните колене. От устата му бликна кръв. Опита се безуспешно да се изправи, падна и остана да лежи, като дишаше тежко. От ноздрите му по земята се проточи червена струйка.