Хю стана и отиде при него. Започна да го дере, след което го закла и го окачи на един дебел клон, като го привърза с ивици кожа. След това почисти ръцете и ножа си с наръч листа и се отправи към лагера.
Когато се завърна, съобщи на Танцуващия бизон за подаръка и те го донесоха заедно на един товарен кон. Тази нощ щеше да има пиршество и той искаше да им благодари за техните грижи.
Така и стана, въпреки че не им каза за намерението си да тръгне на сутринта и да продължи пътя си към Форт Кайова. Тази нощ спа добре.
Събуди се преди разсъмване. Когато посегна за дрехите си, откри, че Танцуващия бизон е оставил върху тях лъка, който беше използвал, заедно с наръч стрели: подарък на раздяла. Той се облече и се измъкна тихомълком от типито. Отправи се към края на селото и навлезе в гората. Беше оставил патерицата. Радваше се на това, че може отново да върви леко, със сравнително нормална походка.
Пое към реката, но този път тръгна на югоизток, а не в посоката, която беше следвал досега. Пътят беше лек, щеше да спести известно време. А и ходенето по нов път си е друго нещо.
Денят го завари далече от селото. По-късно уби една катерица за обяд. Следобед беше вече при реката. Там пи вода и яде боровинки с шепи. Мисури беше мързелива, течеше тихо. По бреговете беше довлякла купища клони. Черни птици следваха течението на юг.
По-късно пресече един еленов брод на плиткото, където пи вода. Ръцете го сърбяха, но той реши да не използва лъка. Това беше твърде много месо. Повечето от него щеше да отиде на вятъра. Ще се задоволява с дребен дивеч през останалата част от пътя до Форт Кайова. Продължи нататък. Следобед откри още боровинки и корени. По реката премина кану и той се скри от него. Най-вероятно бяха сиукси, това беше тяхна територия. И все пак… Сега беше вън от опасност и нямаше смисъл да се показва.
Около него падаха листа. Всеки порив на вятъра събаряше още няколко. Те хрущяха приятно под мокасините му. Толкова е хубаво да можеш да вървиш по тях по този начин…
Започна да се чуди колко дни ще му отнеме пътуването до форта. Веднъж да стигне, там ще може да се екипира отново. Предполагаше, че Хенри вече трябва да се е върнал на поста си на Йелоустоун, така че трябва да върви нагоре по реката и да потърси там, ако иска да намери Джейми.
Чудесно. Започваше да чувства, че вече е готов за тази среща. Би било добре ако всичко се уреди скоро, ако си оправи сметките. Още птици прелетяха и се отправиха на юг.
Докато почиваше, Хю опипа белезите си. Върху една могила видя антилопа. Слънцето се скри зад облак. От север се издигна студен вятър. Той разбра, че повратният момент за сезоните е отминал. Скоро нямаше да е възможно да разчита на мекотата на времето.
Студът остана с него през целия ден. Тази нощ температурата падна още. На сутринта стана рано, за да се стопли от топлината на движенията.
Беше навлязъл в долината на Шайен и се надяваше днес да види реката. Студът не намаляваше, а небето беше сиво.
По здрач забеляза в далечината нещо, което би могло да е реката или някаква мъгла над нея. Легна си в добро настроение въпреки студа. Извади от паметта си маршрута от реката до форта.
След като пресече Шайен и продължи нататък, щеше да стигне мястото, където Мисури прави голям завой и тръгва на северозапад, след това надолу на югоизток, около трийсет мили, преди да мине покрай Кайова. В началото на завоя той щеше да остави реката и да пресече местността напряко до предния пост на Френската кожарска компания. Там ще може да разкаже историята си, да излее мъката си, да си почине някой и друг ден и да се подпише за нова екипировка. Да. Скоро.
На следващия ден той свали една прелитаща гъска за обяд и я почисти. Кракът вече почти не му създаваше проблеми. Хубаво е, че вече не пълзи при такова време, помисли си по-късно, когато го застигна студен дъжд на открито.
Тази нощ спа край огъня, като от време на време се събуждаше, за да хвърля в него съчките, които беше събрал. След като изпече рибата си за вечеря, реши да остави огъня да гори, за да се топли. Би било добре, ако имаше одеяло, а по-късно и наметало от бизонска кожа.
Следващият ден беше мъглив. През цялото време ръмеше ситен дъжд, докато накрая той се отказа да върви и потърси подслон в една плитка пещера. Седя там с часове, гледаше движещата се мъгла, гледаше как малките локви нарастват, как потичат малки ручейчета. Нямаше нищо сухо, с което да си запали огън.