Седнал до огъня, той бавно изпече зайците, с билки, които беше набрал. Яде без да бърза, най-после възвърнал нормалния си апетит, и изяде и двата. След това изгори остатъците и дълго пи вода от реката. Натрупа каменна преграда до огъня, хвърли още съчки и се сви край него. От време на време през нощта се събуждаше, за да го поддържа.
На сутринта зари пепелта и се отправи към брега на реката. Изруга лошото време и се съблече. Направи вързоп от вещите си и привърза вързопа с кожен ремък към един пън, който си беше приготвил от предната вечер. След това нагази във водата, стиснал зъби, и зарита към отсрещния бряг. Лъкът стърчеше, а от вързопа се вееше свободно един ръкав.
След няколко минути излезе малко по-надолу по течението. Трепереше под посивялото небе, брулен от студен вятър.
Облече се бързо и тръгна с енергична крачка, като се надяваше бързо да се стопли. В облачната покривка се появиха сини пукнатини, но въздухът остана студен.
Вървя бързо почти час. Минаваше през обрасли с дървета места, изкачваше се и се спускаше. Накрая стигна до върха на един нисък хълм и спря. Пред погледа му отново се показа реката, а на брега й беше постът на Френската кожарска компания. Беше стигнал до него изотзад. Голямата му порта бе откъм реката, от източната страна. Три пъти по-високата от него стена от побити колове обграждаше форта отвсякъде и се простираше на около сто и петдесет фута във всяка посока. Блокхаусът беше откъм реката, в южния край, докато най-близкото вътрешно съоръжение беше наблюдателната вишка. Върху нея обикаляха двама мъже с пушки. Когато Хю тръгна надолу по хълма, единият от тях спря и погледна в неговата посока.
— Добър ден — извика Хю към него. — Аз съм Хю Глас.
— Хю? Мислех, че си с майор Хенри.
— Бях — отвърна Хю. Приближи се и видя, че това е Боб Тери, стара пушка, който беше зарязал траперския живот и си беше намерил някаква работа във форта.
— Бях ранен, изоставен. Нуждая се от провизии. Боб, кажи там на някого да ме пуснат.
— Веднага, Хю. Рий ли бяха?
— Не — отвърна Хю, като стигна ъгъла и тръгна по северната стена. — Мечка. По-късно ще ти разправям.
Отправи се към стената откъм реката и зави надясно. Скоро стигна до голямата порта и след малко едното й крило се отвори пред него.
Той влезе и зърна бараката на Младия Кайова от другата страна на двора. Предприемачът — Жозеф Бразьо, построил форта, беше наречен Младия Кайова, за да го различават от чичо му, друг Жозеф Бразьо — основател на Френската кожарска компания, носил прякора Стария Кайова, след като беше уредил по-голямата част от търговията си със сиуксите. Колумбийската кожарска компания имаше пост на няколкостотин мили на север от тук, в земите на манданите, но той беше доста по-малък от Кайова и изобщо не толкова добре снабден.
Домът на чиновника и офисът бяха по-нататък, вдясно. Хю се отправи нататък. Складовете в съседство все още трябваше да са заредени с излишъци от кампанията срещу рий, оставени там, когато генерал Ашли беше минал оттук. Хю искаше да даде поръчката си за ново екипиране, преди да направи каквото и да било друго.
Откъм конюшните отзад се чуваше шумът на ковачницата. Лу — набит, червенокос, един от лодкарите, го поздрави, докато Хю вървеше към канцеларията.
— Хю! — извика човекът. — Мислех, че си с Хенри там на Йелоустоун.
— Трябваше да бъда — отвърна той. — Бях изоставен и загубих малко екипировка.
— Лицето ти изглежда някак размазано. Заради това ли?
Хю кимна.
— Бях ранен. Сега съм добре.
Човекът посочи към стената срещу конюшните.
— Отбий се при мене преди да тръгнеш — каза той. Третата барака от ляво. Искам да чуя историята ти.
— Ще се отбия, Лу. Доскоро.
Той прекоси двора и потропа на вратата на Бразьо.
— Да? Кой е там? — чу се отвътре познатият глас.
— Хю Глас — отговори той. — Нуждая се от продоволствия.
Отвътре се чуха стъпки и в следващия момент вратата се отвори.
— Хю! — възкликна ниският, тъмнокос човек. — Наистина си ти. Защо не си горе на Йелоустоун?
— Дълга история — каза Хю.
— Значи ти трябва чаша бренди, докато я разказваш — отбеляза Младия Кайова. — Искам да чуя всичко.
Хю кимна и се настани в стола, който му посочиха. Пое чашата и започна да говори.