Трябваше да пресуши няколко чаши преди да завърши, а Бразьо само слушаше като хипнотизиран.
— … така че ако ти ме снабдиш с каквото ми е необходимо, аз мога да се отправя на север към Йелоустоун, да настигна Хенри и да си уредя нещата.
— Разбира се, че ще те оборудвам — каза Бразьо, — но се чудя за неуредените ти работи с някого там.
Хю кимна.
— Има такова нещо, уверявам те. Мога да кажа само, че е лично, а аз винаги съм бил честен човек. Хайде да вървим.
— Както кажеш, Хю. Защо не отидеш оттатък в склада и да кажеш на Пърси да ти даде каквото ти е необходимо от нещата на Ашли? Можеш да останеш отсреща във втората барака, точно сега е празна. Нали ще останеш за малко?
— Тази нощ — кимна Хю. — Може би две нощи.
— … И ще вечеряш с мене тази вечер, малко след залез?
— С удоволствие — Хю стана. — Благодаря за питието.
Отново му стисна ръката и закуца към склада.
До вечерта беше отново екипиран и настанен в бараката. Получи нова пушка, барут и куршуми, както и риза, наметало, платнище, шапка и нов нож. Получи също така чай и кафе, сол и тютюн, готварски принадлежности и вещи за размяна.
Изкъпа се и подстрига брадата си. Тази вечер облече нова риза. Подреди вещите си за опаковане, преди да отиде пак при Младия Кайова.
По време на вечерята Бразьо каза:
— Надявам се, че ще вечеряш с мен и утре. Историята ти е прекалено дълга само за една вечер.
— Честно казано, мислех си да тръгна утре.
— Това е глупаво — отвърна Бразьо, — тъй като смятам да изпратя една група нагоре по реката в четвъртък, за да търгуват с манданите преди времето да се е развалило съвсем. Можеш да пътуваш в лодката. Полезно е да ги придружава добър ловец.
— Кой ден сме днес? — попита Хю.
— Понеделник.
Хю изръмжа, след това кимна.
— Това ще ми спести време. Добре — съгласи се той. Бразьо се ухили.
— Така ще можеш да спиш в истинско легло още няколко нощи.
— Предполагам — Хю вдигна рамене.
— Имаш възможност да си починеш. Тук сигурно има някои хора, с които ще ти е приятно да прекараш известно време.
— Вероятно — каза Хю.
— Малцина сме тук, но в общи линии се познаваме.
— Вярно — кимна Хю.
— А и няма кой знае какво правосъдие, както там на изток. Съдилища и прочие.
Хю отново кимна.
— Не че са ни притрябвали — каза той. — Доколкото съм забелязал, повечето хора се грижат сами за себе си.
— И аз мисля така — каза Бразьо. — Самият аз също. И ще продължавам. Така е с повечето.
— Подай ми солта, моля — каза Хю. — Благодаря.
— Би ли имало смисъл да попиташ някого дали мисли да убие друг човек? — отбеляза Бразьо. — Ако каже „да“ и след това с оня човек се случи нещо, това е все едно, че има свидетел.
— Прав си — каза Хю.
… А ако каже „не“, нищо не се знае.
— И тогава това не те притеснява.
— Но един истински добър християнин би трябвало да се опита да го разубеди.
Хю се ухили.
— Познаваш ли някой такъв? — попита той, след което добави — А ако не отговори нито така, нито иначе, истинският добър християнин просто няма да знае какво да прави, нали?
— Мисля, че не — Бразьо отпи.
— Така че аз не бих казал нищо — отбеляза Хю. — Моля те, подай ми хляба.
— Заповядай. Сега бих искал да чуя повече за твоето пътешествие.
— Понякога ми се струва, че е било насън — каза Хю. По същия начин му се струваше, когато по-късно разказа историята си на Лу с още питиета. Завърна се в бараката си след полунощ, почти опиянен от общуването с хора, но също така изпълнен с приятни чувства, които изпитваше и на сутринта, въпреки лекия махмурлук. Трябваше да мине време, за да разбере, че отдавна не е бил толкова щастлив. Цялото това време, докато тръгнат… Няма да мръдне от тук, реши той. Ще намери начин да го оползотвори. Излезе навън, за да се види с някои познати…
Чудно, колко бързо мина времето, мислеше си той, докато товареше нещата си в голямата плоскодънна лодка. За разлика от времето, когато пълзеше, а минутите понякога му се струваха часове.
Беше влажно, мъгливо утро, изпълнено с червени и златни листа, разпилени от лек вятър. Половин дузина се отправяха нагоре по реката на тази търговска експедиция — щяха да гребат през по-голямата част от деня, освен ако някакъв необичаен за сезона вятър не им помогнеше да използват платното. Пътуването беше по идея на Бразьо, който искаше да се увери, че рий наистина са се оттеглили, и да разбере какви са настроенията на манданите. Беше повече от обикновеното желание за търговия по това време на годината. Хю оцени любопитството му и одобри начинанието. Той докосна новата си пушка, натоварена заедно с останалия му багаж. Групата щеше да се храни добре.