От едно жилище излезе един възрастен мъж и се приближи до него. Хю го поздрави на английски и на езика на рий. Индианецът помисли за момент и реши, че на рий му е по-лесно. Наричаше се Сънища за две антилопи, каза той на Хю. Да, съгласен беше, че рий наистина са кучи синове (тук Хю си послужи с английския израз поради липсата на подходящ еквивалент на рий). Неговото племе им позволило да се заселят наблизо, когато другите рий са се оттеглили, срещу обещанието да поддържат мир с белите. Но приятелите на Хю не са единствените, които са убили оттогава.
Сънища за две антилопи го покани в жилището си и му предложи ядене и пиене, което Хю прие. Хю разказа по-подробно за засадата и попита за Шарбоньо. Сънища за две антилопи му каза, че той е пристигнал невредим по-рано и е настанен в едно жилище наблизо. Когато приключат с яденето, ще заведе Хю при него.
По-късно, когато Шарбоньо изслуша историята за засадата, Сънища за две антилопи спомена за близкия форт на Тилсън, собственост на Колумбийската кожарска компания. Предложи им да ги закара дотам, ако желаят да говорят с други бели.
— Колко човека са?
— Четирима.
— А откога са там?
— Построиха го през есента — отговори Сънища за две антилопи. — Тогава бяха повече.
— Какво стана с другите?
— Рий ги убиха. Заради рий построиха форта.
— Дали биха ме снабдили с малко провизии? — попита Хю.
— Вероятно. Сигурно имат повече, отколкото им трябва, след като някои от тях са мъртви.
— Май по-добре да отидем при тях.
Шарбоньо кимна.
— Ще трябва да ги опозная, ако смятам да прекарам там зимата.
— За какво ти е да правиш това? — попита Хю. — Аз самият смятам да потегля веднага, щом получа провизии. Колкото по-далече съм от рий, толкова по-добре.
— За мене май е по-опасно да се върна, отколкото да остана — каза Шарбоньо. Мога да си седя тук. Ако чуят за бял човек тук, ще си помислят, че става дума за теб. Ще направим така, че да се разбере, че и ти си се измъкнал. Мога да почакам до пролетта преди да се върна в Кайова.
— Добре — каза Хю. — Моята работа може да почака. Аз ще тръгна веднага.
— Каква работа? — попита Шарбоньо.
— Смятам, че ми дължат четири скалпа за хората, с които бях. Ще се оправям по-късно.
Сънища за две антилопи каза:
— По-старите — онези, които дадоха обещанието, когато им разрешихме да се заселят тук, те държат на своята чест. Но трудно могат да контролират младите воини. По същия начин е и с нашите хора, а съм чувал, че и при белите е така.
Хю кимна.
— … А кучият син си е кучи син, независимо от кое племе или раса е. Той просто има повече от човешката проклетия. Хайде да вървим да видим онези във форта.
След четири часа под безлунното небе Сънища за две антилопи и един по-млад воин прекараха Хю през Мисури до западния бряг. Между Колумбийската кожарска компания и манданите Хю отново беше напълно екипиран с нови одеяла, амуниции, чай, сол, пемикан13, всичко това във вързоп на гърба. Веднага щом манданите го прехвърлиха отново на източния бряг, той се отправи на север.
Тръгна непосредствено по брега, като при първа възможност се изкачи по-нависоко. Беше хубаво, че отново е на път и отново е изправен въпреки студения вятър, въпреки мразовитите снежинки, които вятърът навяваше в лицето му. А реката му беше стар приятел.
Вървеше и вървеше, вече през по-високите места, сред хълмовете. Температурата продължи да пада и той разбра, че ще върви цяла нощ — за да се топли и да се отдалечи от рий. Имаше около триста мили, прецени той, до поста на Хенри, където река Йелоустоун се влива в Мисури.
На сутринта видя, че е изминал десетина-дванайсет мили. Небето беше оловносиво, а студеният вятър все още духаше. Яде пемикан и потърси място за бивак. Избра една хлътнатина между корените на едно дърво, уви се в одеялото и се сви, стиснал пушката в ръце. Очите му бяха закрити от слънчевите лъчи. Вече не си правеше труда да се замисля дали е ден или нощ.
Събуди се късно следобед. Пи вода от реката и реши да не стреля само за една катерица. Пемиканът щеше да му свърши работа, докато се натъкне на по-едър дивеч. Отново продължи на север.
Малко вероятно беше наоколо да има рий, но все пак беше възможно, затова реши да отбягва индианците, които би срещнал по пътя си до Форт Хенри. Засега най-опасни бяха чернокраките. Асинибоините можеха да са неприятни, както и минатариите. Но с тях можеше някак да се разбере, докато чернокраките имаха онзи излишък от проклетия, който прави хората опасни.
13
Пемикан — изсушено стрито на прах бизонско месо, използвано от североамериканските индианци като суха храна при преходи и др. — Бел.прев.