Тя вдигна оръжието. Стомахът й се сви на топка.
— Дръж ме здраво, Роланд — извика. — Ако не…
— Не се тревожи за мен!
Сузана стреля два пъти, направи го точно според инструкциите на Роланд. Тежкият гръм заглуши рева на мечката, която разтърсваше дървото. Видя двата куршума да се забиват в задните части на звяра на два-три сантиметра един от друг.
Чудовището изпищя първо от изненада, сетне от болка, а накрая и от гняв. Една от огромните му предни лапи се появи сред гъстия облак клони и зелени иглички и опипа раненото място. Лапата се обагри с капеща кръв, сетне изчезна от погледа на Сузана. Тя си представи как мечокът я поднася към муцуната си и я оглежда внимателно. Чу се шум, трясък, звярът се обърна и застана на четирите си лапи. Сърцето й трепна, когато успя да го разгледа. По муцуната му беше избила пяна, огромните му очи блестяха като прожектори. Рунтавата му глава се завъртя първо наляво… сетне надясно… после се вторачи в Роланд, който стоеше разкрачен и придържаше Сузана на раменете си.
Звярът страховито изрева и се втурна напред.
7
„Покажи какво си научила, Сузана Дийн, и гледай да се представиш добре.“
Мечокът се носеше към тях на подскоци; приличаше на внезапно оживяла машина от някоя фабрика, върху която бяха метнали огромен китеник, прояден от молци.
„Прилича на шапка! На малка стоманена шапка!“
Внезапно осъзна, че онова на главата на звяра приличаше на чиния на радар — умален модел на онази, която бе видяла в онази документална поредица за средствата за електронно следене, които да предупредят за руско нападение. Антената беше по-голяма от камъчетата, по които Сузана бе стреляла, но и разстоянието беше по-голямо. Играта на светлини и сенки й пречеше да се прицели точно.
Не стрелям с ръката си; който прави това е забравил лицето на баща си Стрелям с разума си.
Не мога да го направя!
Не стрелям с ръката си; който прави това е забравил лицето на баща си.
Ще пропусна! Зная, че ще пропусна!
Не убивам с револвера си; който прави това…
— Стреляй! — изкрещя Роланд. — Стреляй, Сузана!
Още не натиснала спусъка, тя видя куршумът, насочен единствено от желанието й да поразява целта. Страховете й се изпариха. Остана единствено студен разум. Помисли си: „Ето какво изпитва той. Господи, как издържа?“
— Убивам със сърцето си, копеле — процеди тя и револверът изтрещя.
8
Сребристата антена се въртеше около стоманената си ос, която стърчеше от главата на звяра. Куршумът на Сузана попадна в самия й център и я пръсна на стотици блещукащи парченца. По оста пробягаха сини пламъци, които обхванаха муцуната на мечока. В агонията си чудовището се изправи и изрева, предните му лапи пореха безцелно въздуха. То се завъртя в кръг и замаха, сякаш се канеше да полети. Опита се да изреве, но от гърлото му излезе странен пронизителен звук, напомнящ сирените за противовъздушна отбрана.
— Много добре! — прошепна изтощено Роланд. — Отличен изстрел.
— Да стрелям ли отново? — попита неуверено младата жена. Звярът продължаваше да се върти лудешки в кръг, но сега тялото й едва пазеше равновесие. Блъсна се в едно дръвче, отскочи, едва не падна, сетне отново се завъртя в кръг.
— Няма нужда — отвърна Роланд. Тя усети как ръцете я хващат здраво през кръста и я повдигат. Секунда по-късно Сузана седеше на земята. Еди бавно и неуверено се спускаше по дървото, но тя не го виждаше. Сузана не можеше да откъсне поглед от огромната мечка.
Край Мистик, щата Кънектикът, бе видяла китове, които вероятно бяха по-големи, много по-големи от мечока, но това бе най-едрото животно на сушата. И несъмнено умираше. Ревът на звяра премина в гъргорене, очите му, макар и широко отворени, не виждаха нищо. Той описваше безсмислени кръгове по поляната, прегази палатката, която Сузана и Еди бяха стъкмили, прекърши няколко дръвчета. Сузана виждаше стоманения прът, който стърчеше от главата на чудовището. От основата се издигаше дим, сякаш куршумът й бе подпалил мозъка му.
Еди достигна най-ниския клон на дървото, което бе спасило живота му, и седна на него.
— Пресвета Дево! — възкликна. — Това стана пред очите ми и въпреки това не мога да повярвам…