Животното се обърна към него. Младежът скочи пъргаво и хукна към спътниците си. Звярът не го забеляза и се заклатушка към дървото, превърнало се в убежище за Еди, опита се да го обгърне с лапи, но не успя и се строполи на земята. Едва сега чуха звуците, които идваха от вътрешността на туловището му, звуци, които напомниха на младежа за ръмженето на двигател на огромен камион.
Последва нов спазъм, тялото на звяра се изпъна назад. Ноктите на предните му лапи се забиха в муцуната му. Бликна кръв, примесена с червейчета. Земята потрепери, когато чудовището падна, сетне то застина неподвижно. След толкова много векове съществото, което Древните бяха нарекли Мир — свят под света — беше мъртво.
9
Еди вдигна Сузана, прегърна я през кръста с лепкави от смолата ръце и я целуна страстно. От него вонеше на пот и смола. Погали го по лицето, по врага; прокара пръсти през влажната му коса. Обзе я лудешки порив да опипа всяка част от тялото му, да се увери, че е жив и здрав.
— Едва не ме докопа — изстена младежът. — Все едно бях попаднал на маскен бал в лудница. Какъв изстрел! Сузи, какъв изстрел!
— Надявам се повече да не ми се налага да правя нещо подобно — отвърна тя… но някакъв вътрешен глас се изсмя подигравателно. Гласът искаше да й каже, че тя няма търпение да опита отново. А този глас беше толкова студен. Студен.
— Какво беше… — започна Еди, обръщайки се към Роланд, но Стрелецът вече стоеше там. Беше се запътил бавно към мечката, която лежеше на земята. От вътрешността й продължаваше да се разнася жуженето на някакъв механизъм, който всеки момент щеше да спре.
Роланд видя ножа си, забит дълбоко в ствола на едно дърво, близо до старата ела, спасила живота на Еди. Издърпа го и избърса в ризата си от мека еленова кожа. Застана до мечока и го погледна със смесено чувство на съжаление и възхищение.
„Привет, страннико — поздрави го мислено той. — Привет, стари приятелю. Никога не съм предполагал, че съществуваш. Алан вярваше, Кътбърт също — но Кътбърт вярваше във всичко — аз обаче бях упорит скептик. Смятах те за герой от поредната детска приказка… поредната измислица на старата бавачка. Но те срещнах тук, още една реликва от добрите стари времена като водната помпа в крайпътната станция, или старите машини в недрата на планините. Да не би мутантите да са последните оцелели потомци на хората, обитавали някога тази гора, избягали от нея, за да се спасят от гнева, ти? Не зная, никога няма да узная… но Ми струва логично. Да. Сетне се появих аз с моите приятели — моите нови приятели, които донесоха твоята смърт, и които започват да приличат на старите ми приятели, носещи със себе си смърт. Дойдохме, очертахме магически кръг и изплетохме отровна мрежа; сега ти лежиш тук мъртъв в нозете ни. Светът отново се промени, приятелю, и този път излишен се оказа ти.“
Тялото на чудовището продължаваше да излъчва силна топлина. От устата и носа му излизаха хиляди паразити, за да умрат почти мигновено. От двете страни на муцуната му се бяха образували восъчнобели купчини червейчета.
Еди се приближи бавно. Носеше Сузана както понякога майките носят децата си.
— Какво е това, Роланд? Знаеш ли? Мисля, че и) нарече Пазител — обади се младата жена.
— Да. — Гласът на Роланд трепереше от възбуда. — Смятах, че всички са мъртви, би трябвало да са мъртви… ако въобще Съществуват в реалността, не само в приказките.
— Каквото и да е било, вече е мъртво — обади се Еди.
Стрелецът се усмихна.
— Ако беше живял две-три хиляди години и ти щеше да умреш някой ден.
— Две-три хиляди… Господи!
— Мечка ли е? Наистина ли? А какво е това? — попита Сузана и посочи правоъгълната метална табелка, закрепена високо на една от огромните задни лапи на звяра. Табелката от неръждаема стомана едва се виждаше сред сплъстената козина, но следобедното слънце хвърляше отблясъци върху металната повърхност. Именно отражението им бе привлякло вниманието на Сузана.
Еди коленичи и предпазливо протегна ръка към табелката; туловището на поваления звяр продължаваше да издава странни приглушени звуци. Младежът погледна Роланд.
— Давай — окуражи го Стрелецът. — Всичко свърши.
Еди се приближи и отстрани козината, която скриваше табелката. В метала бяха гравирани думи. Макар да бяха разядени от ръжда, той успя да ги разчете без особени усилия.
НОРТ СЕНТРАЛ ПОЗИТРОНИКС ЛТД