Кракът му се поколеба над капана.
Похитителят го удари с юмрук по гърба и възкликна:
— Май си намислил да се повозиш на влакчето на смъртта, сладурче! — Подигравателното му изражение беше заменено от любопитство. Не изглеждаше изплашен, а странно развеселен. — Ами че направи го, аз отдавна съм си купил билет. Обаче побързай, да те вземат дяволите!
Джейк прескочи капана. Беше решил да поживее още малко не защото се надяваше, че Роланд ще го спаси; смяташе, че самият Стрелец би постъпил така: щеше да продължи напред, докато някой го накара да спре, но дори и тогава с последни сили щеше да пропълзи още няколко метра.
Ако настъпеше пластината, щеше да убие и похитителя си, ала това му се струваше безсмислено — външният вид на Гашър подсказваше, че не беше излъгал, когато твърдеше, че е на прага на смъртта. В случай, че продължеше напред, може би щеше да ликвидира един-двама от приятелите на Гашър… може би дори онзи, когото той наричаше Тик Так.
„Ако реша да се «кача на влакчето ма смъртта», предпочитам да имам многобройна компания“ — помисли си той.
Роланд щеше да го разбере.
20
Джейк беше подценил способността на Стрелеца да ги проследи по коридорите на лабиринта; раницата, която бяха захвърлили, веднага се набиваше в очи, но Роланд скоро разбра, че не се налага да спира и да търси следи. Трябваше само да върви след Ко.
Все пак спря на няколко кръстовища, за да се увери, че не са сгрешили посоката, но всеки път зверчето се обръщаше и надаваше нетърпелив лай, сякаш казваше: „Побързай! Нали не искаш да ги загубим!“ След като забеляза следи от стъпки, конец от ризата на Джейк и ивица от яркожълтата кърпа на пирата, Стрелецът се убеди в безпогрешността на Ко и продължи да го следва. Все още се оглеждаше за следи, но не спираше да ги търси. Сетне дочу биенето на барабани и именно те (плюс любопитството на Гашър, който беше проверил съдържанието на раницата) спасиха през този ден живота му.
Рязко спря, при което прашните му ботуши се подхлъзнаха върху паважа, и сграбчи револвера си, преди да осъзнае какви са странните звуци. След миг се досети, раздразнено изръмжа и прибра оръжието в кобура. Тъкмо се канеше да продължи напред, когато погледът му попадна на раницата на Джейк… сетне внезапно забеляза кръстосаните блестящи проводници. Зверчето ос лекота беше преминало през клинообразния отвор, но ако не бяха барабаните и раницата, Роланд със сигурност щеше да попадне в капана. Вдигна глава, огледа привидно хаотично натрупаните отпадъци от двете страни на прохода и гневно стисна устни. Едва не беше загинал и само Ко го беше спасил.
Зверчето нетърпеливо излая.
Роланд легна по корем и пропълзя под жиците, като се движеше бавно и предпазливо — беше по-едър от Джейк или Гашър и разбра, че по-пълен човек изобщо не би могъл да премине под проводниците, без да срути хитроумно подредената барикада. Звукът на барабаните пулсираше в ушите му. „Питам се дали всички са полудели — помисли си той. — Със сигурност щях да загубя разсъдъка си, ако ми се налагаше всеки ден да слушам това.“
Изпълзя по-далеч от кабелите, взе раницата и я развърза. Вътре се мъдреха учебниците на момчето, ризи, пуловери, както и „съкровища“, които Джейк беше събрал по пътя: скален отломък, в който проблясваха жълтеникави жилки; връх на стрела, навярно останала от някогашните обитатели на гората, която Джейк беше открил ден, след като беше попаднал тук; няколко монети от неговия свят; слънчевите очила на баща му и няколко предмета, каквито можеше да харесва само момче, което още не е достигнало юношеска възраст. Навярно хлапакът щеше да си поиска тези предмети, стига Роланд да успееше да го спаси, преди Гашър и приятелите му да му причинят такава душевна травма, че малкият да загуби интерес към невинните детски забавления.
Ухилената физиономия на пирата изплува в съзнанието на Роланд като лицето на сатаната или на дух, излязъл от бутилка: редките зъби, празния поглед, екземата, която пълзеше по страните и се спускаше под челюстта. „Ако му причиниш зло…“ — каза си той, сетне с усилие на волята прогони тези мисли, които щяха да го отведат в задънена улица. Ако Гашър направеше нещо на момчето („На Джейк! — обади се гневен глас в съзнанието му. — Не просто на момчето, а на Джейк!“), Роланд щеше да го убие. Но това щеше да бъде безсмислен акт, тъй като похитителят вече беше на прага на смъртта.