— Грешите, госпожо Стрелец. Под Луд има много машини и всички те са обитавани от призраци — демони, които причиняват само зло на смъртните. Само те могат да възкресят мъртъвците, каквито в нашия град има в изобилие.
— Слушай, Джийвс — намеси се Еди. — Виждал ли си някога поне един от тези духове? Виждал ли ги е някой твой съгражданин?
„Джийвс“ презрително сви устни и не благоволи да отговори, но изражението му беше достатъчно красноречиво. Какво можеш да очакваш от чуждоземци, които бързат да стрелят, вместо да вникнат в същността на нещата?
Младежът реши да прекрати безсмисления спор. И без това отдавна беше разбрал, че не го бива за мисионер. Размаха пистолета към окървавената жена и заяви:
— Заедно с приятеля, който стои до теб — онзи, дето прилича на английски иконом в оставка — ще ни отведете до гарата. После ще се разделим по живо, по здраво и честно да ви кажа — изобщо няма да съжалявам, че се разделяме.
— Гара ли? — попита човекът, който приличаше на иконома Джийвс. — Какво е това „гара“?
— Заведи ни при Блейн — обади се Сузана.
Думите й накараха изискания господин да изгуби самообладание — презрителното му изражение на светски човек беше заменено от неподправен страх.
— Нямате право да отидете там — извика той. — Линията се намира в забранената зона, а Блейн е най-опасният от всички призраци в Луд.
„Забранена зона ли? — помисли си Ели. — Прекрасно. Ако има такава зона, то ще се отървем от ва, тъпанари.“ Освен това се радваше да чуе, че Блейн все пак съществува, поне според тези хора.
Останалите мълчаливо се взираха в Еди и Сузана. Изглеждаха изумени, както биха изглеждали преродените християни, ако предприемчиви езичници им предложеха да издирят Ноевия ковчег и да го превърнат в градска тоалетна.
Младежът се прицели в челото на Джийвс и промълви:
— Ако не искаш още сега да отидеш при предтечите си, престани да се вайкаш и ни отведи където искаме.
Джийвс и окървавената жена разтревожено се спогледаха, но когато човекът с бомбето се обърна към Сузана и Еди, лицето му изразяваше отчаяна решителност.
— Застреляйте ни, щом искате. Предпочитаме да умрем, отколкото да отидем там.
— Вие сте кретени с изсъхващи мозъци! — внезапно изкрещя Сузана. — Никой не трябва да умира. За Бога, заведете ни където искаме.
Жената тържествено заяви:
— Ще умрем, ако се доближим до Блейн, госпожо, така си е. Той спи и всеки, който смути съня му, ще заплати с живота си.
— Успокой се, красавице — сопна се Еди. — Не можеш да усетиш аромата на кафето, ако носът ти е заврян в задника ти.
— Не разбирам какво означават думите ви — заяви непознатата със странно достойнство, което пообърка младежа.
— Означават, че може да ни заведете при Блейн, като рискувате да си навлечете гнева му, или да упорствате и да се сблъскате с гнева на Еди. Между другото, не обещавам, че веднага ще убия този приятел. Мога да стрелям така, че да го разкъсам парченце по парченце и май съм в настроение да направя точно това. Не ми харесва вашият град — музиката е отвратителна, населението страда от умствена недостатъчност, а първият човек, когото срещнахме, захвърли граната по нас и отвлече приятеля ни. Е, какво решавате?
— Защо настояваш да отидеш при Блейн? — обади се човек от тълпата. — От дълги години той не е помръднал от мястото си… дори престана да говори с различните си гласове и да се смее.
„Да говори с различни гласове ли?“ — помисли си Еди и погледна към Сузана. Тя безмълвно вдигна рамене.
— Ардис беше последният, който се осмели да отиде при Блейн — обяви жената, чието лице беше изпръскано с кръв.
Джийвс тържествено кимна.
— Ардис винаги е бил глупак, особено когато обърнеше няколко чашки повече. Блейн го попита нещо — не разбрах точно какво, май ставаше дума за някаква майка на гарваните — а когато Ардис не можа да му отговори, Блейн го уби със син огън.
— С електричество ли? — поинтересува се Еди.
Джийвс и окървавената жена едновременно кимнаха.
— Аха — промърмори непознатата, — точно така му викаха едно време.
— Не искаме да влизате с нас в леговището му — ненадейно заяви Сузана. — Заведете ни до място, откъдето да го видим. После ще продължим сами.
Жената недоверчиво я изгледа, после се заслуша в думите на Джийвс, който й шепнеше нещо. Останалите стояха в неравен строй и изглеждаха зашеметени като хора, които са оцелели след тежка бомбардировка.