Много отдавна, преди сътворението на света, бе казал Роланд, Старата звезда и Старата майка били влюбени младоженци. Един ден между тях избухнал страхотен скандал. Старата майка (която в онези далечни дни била известна с истинското си име — Лидия) хванала Старата звезда (която се наричала Апон) да флиртува с красивата девойка Касиопея. Последвала истинска домашна свада със скубане на коси, размяна на шамари и чупене на чинии. Едно парченце от тази посуда се превърнало в Земята; друго, по-малко, образувало Луната; въгленче от огнището в кухнята запалило Слънцето. В края на краищата наложило се боговете да се намесят, за да не би Апон и Лидия да унищожат Вселената, преди тя още всъщност да е създадена. Касиопея, лекомислената девойка, заради която започнала свадата (естествено, жените са виновни за всичко, вметна Сузана), била наказана да седи за вечни времена в люлеещ се стол от звезди. Но с това историята не приключва. Лидия била готова да се помири, но Апон проявил упорство (пак мъжете са виновни, намеси се Еди). Така двамата се разделили и се наблюдавали със смесено чувство на омраза и страст през осеяното със звезди небе. Апон и Лидия не съществуват вече три милиарда години, бе обяснил Роланд. Те се превърнали в Старата звезда и Старата майка, в север и юг. Всеки се стреми към другия, но същевременно е прекалено горд да помоли за прошка… а Касиопея се полюшва на стола и им се присмива.
Еди трепна от нежно докосване. Беше Сузана.
— Хайде — каза тя. — Трябва да го накараме да проговори.
Еди я отнесе край огъня и внимателно я остави на земята, после седна. Стрелецът ги изгледа и заяви:
— Колко близо сте седнали до мен. Като любовници… или като надзиратели в затвор.
— Време е да поговорим — започна Сузана с тих и мелодичен глас. — Ако сме твои спътници — а мисля, че сме, независимо дали го искаш или не — време е да започнеш да се държиш с нас като с такива. Сподели какво те тревожи…
— … и как можем да ти помогнем — добави Еди. Роланд въздъхна дълбоко.
— Не зная откъде да започна. Отдавна не съм имал спътници… отдавна не ми се е налагало да разказвам каквото и да било.
— Започни с мечока — подкани го младежът.
Сузана се приведе и докосна челюстта, която Роланд държеше.
И завърши с това — каза тя.
— Да. — Стрелецът поднесе челюстта пред очите си и я огледа за миг преди да я остави в скута си.
— Трябва да поговорим за това. То е в основата на всичко.
Но първо им разказа за мечока.
12
— Това е история, която чух като малък — започна той. — Когато всичко е било ново, когато Великите древни — те не са били богове, а хора, притежаващи знанията на богове — създали Дванайсетте пазители, за да охраняват дванайсетте портала, през които се влизало и излизало от този свят. Веднъж чух, че тези портали възникнали по естествен път като съзвездията, които греят в небето, или бездънните пропасти, които наричахме Гроба на дракона, защото на всеки трийсет или четирийсет дни от отвърстието бликваше пара. Но други хора — добре си спомням един от тях, главният готвач в замъка на баща ми, името му беше Хакс — твърдяха, че те са изкуствени, създадени са от Великите древни, преди гордостта им да ги затрие от лицето на земята. Хакс казваше, че сътворяването на Дванайсетте пазители било последното дело на Великите древни, последният опит да поправят сторените злини.
— Портали — замисли се Еди. — Имаш предвид врати. Пак стигаме до тях. Това са врати, през които може да се преминава от един свят в друг. Като онази на плажа, през която дойдохме двамата със Сузана ли?
— Не зная. На всяко нещо, което зная, съответстват стотици, които не зная. И двамата трябва да приемете този факт. Светът се е променил, казваме ние. Когато светът се промени, сякаш гигантска приливна вълна преминава през него и оставя след себе си само разрушения… руини, които понякога напомнят на карта.
— И все пак какво мислиш? — възкликна Еди и напрежението в гласа му показа на Стрелеца, че той не се е отказал от мисълта да се върне в своя собствен свят… и в света на Сузана.