Най-сетне жената вдигна поглед и промълви:
— Ще ви заведем при него… тъкмо ще се отървем от вас.
— Чувствата ни са взаимни! — възкликна младежът. — Двамата с Джийвс идвате с нас, а останалите са свободни. — Той млъкна и строго ги изгледа. — Но запомнете: ако някой се осмели да хвърли към нас копие или тухла, да стреля с лък, вашите приятели ще умрат. — Почувства колко абсурдна е заплахата му и съжали, че я е изрекъл. Тези типове, които всеки ден убиваха поне двамина от съгражданите си, изобщо не се вълнуваха от съдбата на двамата „заложници“. „Какво пък — помисли си той, докато наблюдаваше как тичешком се отдалечаваха, — казана дума, хвърлен камък. Сега не е моментът да се притесняваш за това.“
— Да тръгваме — обади се жената. — Искам час по-скоро да се отърва от вас.
— Чувствата ни са взаимни — повтори Еди.
Преди да тръгне непознатата стори нещо, което накара младежа да съжали за суровото си отношение към нея: тя коленичи, отметна косата от челото на мъртвеца и го целуна по страната, после промълви:
— Сбогом, Уинстън. Чакай ме там, където няма дървета, а водата е сладка. Със сигурност ще дойда при теб, както е сигурно, че слънцето изгрява всяка сутрин.
— Знай, че не желаех да го убивам — промълви Сузана. — Но не ми се искаше и да умра.
— Добре. — Жената обърна към нея суровото си лице, в очите й нямаше сълзи. — Щом настоявате да отидете при Блейн, ще умрете. И най-вероятно смъртта ви ще бъде толкова мъчителна, че ще завидите на бедния Уинстън. Блейн е най-жестокият от всички демони в този жесток свят.
— Да тръгваме, Мод — промърмори Джийвс и й помогна да стане.
— Добре, да свършваме с тях. — Тя отново се втренчи в пришълците, но в погледа й се четеше странно объркване. — Проклети да са очите ми, задето ви зърнаха! Проклети да са и оръжията ви, защото те винаги са причинявали нашите беди.
„Докато разсъждавате по този начин — каза си Сузана, — неприятностите ще ви преследват още хиляда години, миличка.“
Мод забърза по Улицата на костенурката. Джийвс подтичваше до нея. Еди, който тикаше инвалидната количка, скоро се задъха и едва успяваше да ги следва. Пространствата между сградите, които приличаха на дворци, все повече се разширяваха; зданията напомняха обвити с бръшлян къщи, разположени сред неподдържани морави и Еди разбра, че се намират в някогашен богаташки квартал. В далечината една сграда се извисяваше над другите. Беше наглед непретенциозна постройка, изградена от бели каменни блокове, покривът й се поддържаше от множество колони. Младежът отново си спомни за гладиаторските филми, които беше гледал в детството си, Сузана, която беше получила образованието си в елитен колеж, си каза, че зданието й прилича на Партенона. Двамата с възхищение впериха погледи в прекрасните скулптури на мечка, костенурка, риба, плъх, кон и куче, които се издигаха на ръба на покрива, и разбраха, че са се озовали точно където искаха.
Непрекъснато изпитваха неприятното усещане, че ги наблюдават множество очи, които бяха изпълнени с омраза и с учудване. Разнесе се гръм и те внезапно видяха еднорелсовата линия; която идваше от юг, сливаше се с Улицата на костенурката и се спускаше направо към гарата на Луд. Когато я наближиха, мумифицираните трупове, висящи от двете страни на улицата, започнаха да се полюшват под поривите на усилващия се вятър.
22
След като тичаха Бог знае колко време (единственото, което Джейк знаеше със сигурност, бе, че барабаните отново са престанали да бият), Гашър грубо го дръпна, за да го накара да спре. Този път момчето успя да запази равновесие. С учудване установи, че почти не се задъхваше за разлика от Гашър, който сякаш всеки миг щеше да падне изнемощял на земята.
— Пфу! Старата ми помпа отказва да действа, сладурче — запъхтяно промърмори похитителят.
— Много жалко — равнодушно заяви Джейк и политна назад, тъй като Гашър силно го зашлеви.
— Сигурен съм, че и окото ти няма да мигне, ако пукна още сега. Ама няма да ти излезе късметът, пиленцето ми — старият Гашър е адски печен. Нямам намерение да умирам, въпреки че с удоволствие бих го направил в прегръдките ти.
Джейк с безразличие слушаше несвързания му брътвеж. Беше решил до края на деня да го убие. Възможно беше да загине заедно с него, но смъртта вече не го плашеше. Избърса кръвта от разцепената си устна и огледа изцапаната си ръка, като се учудваше колко бързо желанието да убива може да завладее човешкото сърце.