Пиратът забеляза, че момчето оглежда окървавените си пръсти, и се ухили.
— Тече, а? Обещавам, че от стъблото ти ще потече още сок, ако не се държиш прилично и не внимаваш. Много да внимаваш. — Посочи към неравната калдъръмена настилка на уличката, по която вървяха. Джейк видя ръждясалия капак, прикриващ входа към шахтата, и си спомни, че наскоро беше видял надписа в металната повърхност: „Стоманолеярна «Ламерк»“.
— Виждаш ли халката отстрани? — попита Гашър. — Хвани я с две ръце и дърпай. Хайде, побързай, че ако продължаваш да се мотаеш, ще ти избия всички зъби, докато се явиш пред Тик Так.
Джейк се подчини. Хвана халката и се престори, че дърпа с всички сили. Изпитвал беше ужас, докато се движеха през лабиринта от улички, но поне се намираше на повърхността. Не можеше да си представи какво го очаква в подземния свят, където пълният мрак изключваше всяка възможност за бягство, и не възнамеряваше да провери предположенията си, освен ако не го принудеха.
Гашър не го накара да чака дълго.
— Капакът е прекалено тежък… — заговори момчето, в този момент пиратът го сграбчи за врата и го вдигна така, че лицата им се оказаха едно срещу друго. След продължителното бягане страните на Гашър бяха леко поруменели и покрити с пот, а язвите в плътта му бяха добили отвратителен жълтеникаво-морав оттенък. От отворените рани бликаха струйки от кръв и гной. За миг момчето усети зловонния му дъх, сетне Гашър го стисна за гърлото.
— Слушай, глупачето ми, слушай внимателно, защото те предупреждавам за последен път. Веднага отвори капака, иначе ще ти изтръгна езика. И хич не ми пука, ако ме ухапеш, щото кръвта ми е отровена и само след седмица на хубавото ти личице ще разцъфнат цветенца… стига да си жив дотогава. Ясно ли е, миличък?
Джейк усърдно закима. Струваше му се, че гъста сивкава мъгла обгръща лицето на Гашър, гласът му сякаш се чуваше отдалеч.
— Браво, така те харесвам. — Пиратът го пусна и го блъсна назад, а Джейк се строполи върху капака, като жадно си поемаше въздух и се опитваше да потисне гаденето си. Струваше му се, че по гърлото му тече разтопен метал. Изплю кървава слюнка и едва не повърна, като я видя.
— Вдигни капака, сладурчето ми, и без повече приказки.
Джейк пропълзя до халката, сграбчи я и този път я дръпна с всички сили. В продължение на няколко ужасяващи секунди се изплаши, че не ще се справи. Представи си как Гашър протяга ръка и сграбчва езика му и това му даде нови сили. Усети пареща болка в кръста, по кръглият капак бавно се отмести и изскърца върху облите камъни, зейна сърповиден процеп.
— Браво, пиленце, така те искам! — окуражаващо възкликна Гашър. — Та ти си бил истински здравеняк. Хайде, продължа вай, не се отказвай.
Когато процепът се уголеми до размерите на полумесец, а Джейк си мислеше, че не ще издържи нечовешката болка в кръста, пиратът го ритна в задника и го просна на земята.
— Достатъчно — промърмори, сетне надникна в процепа. — Хайде, душичке, слез по стълбичката. — Дръж се и внимавай да не паднеш, щото металните скоби са покрити с мъх и нищо чудно да полетиш към дъното. Ако не ме лъже паметта, те са не повече от двайсетина. Щом стигнеш до най-последната, спри и ме изчакай. Може би ще се изкушиш да избягаш от стария си приятел, ама мислиш ли, че е разумно?
— Не — поклати глава момчето.
— Умник си ми ти, синко. — Устните на Гашър отново се разтегнаха в ужасяваща усмивка, разкриваща малкото останали му зъби. — Долу е тъмно като в рог, а хиляда тунела водят в различни посоки. Старият Гашър ги познава като петте пръста на ръката си, обаче ти ще се изгубиш за нула време. О, щях да забравя — там има плъхове, много големи и много гладни. Затуй те съветвам да ме почакаш.
— Добре.
Пиратът внимателно го изгледа.
— Говориш някак шантаво, ама си залагам главата, че не си от Младите. Откъде си, пиленце?
Момчето мълчеше.
— Май зверчето ти е откъснало езика, а? О, не се притеснявай — Тик Так ще те накара да проговориш. Бива си го този Тики — отвътре му идва майсторлъкът. А щом им развърже езиците, те започват да говорят толкова бързо и да крещят толкова силно, че му се налага да ги удря по главите, за да ги поуспокои. Хайде, слизай и без номера!
Отново се опита да ритне момчето, но този път Джейк успя да избегне удара. Надникна в процепа, видя железните скоби и бавно заслиза. Главата му още се намираше над тротоара, когато се дочу страхотен гръм, сякаш се беше взривила каменна грамада. Звукът се разнесе отдалеч, ала момчето веднага разбра какво се е случило и изкрещя от мъка.