Выбрать главу

Гашър мрачно се усмихна.

— Приятелчето ти все пак е решило да те спаси, а? Ама аз веднага разбрах к’во ще направи, щото видях колко хитри са очите му. Знаех си, че ще тръгне след сочното ти дупе, така и стана. Забелязал е жиците, но не е обърнал внимание на фонтана. И ето, че с него е свършено, затова побързай, сладурче. — Понечи да ритне главата на момчето, която стърчеше над тротоара. Джейк избегна удара, но кракът му се плъзна по металната скоба и той не падна само защото се вкопчи в глезена на пирата. Вдигна очи и умоляващо го изгледа, но умиращият Гашър беше безмилостен.

— Моля те — промълви хлапакът и изхлипа. Представяше си как Роланд лежи мъртъв под огромните каменни блокове. Спомни си и думите на Гашър, че ако фонтанът се взриви, от него щяло да остане само мокро петно.

— Моли се колкото искаш, сърчицето ми, обаче каква полза? Състраданието си остава от другата страна на моста. А сега слизай, че ще ти изкарам мозъка през ушите.

Джейк се подчини. Когато стигна до застоялата вода на дъното, вече не му се плачеше. Сведе глава и зачака Гашър да го отведе на среща със съдбата му.

23

Роланд едва не връхлетя върху кръстосаните проводници, което щеше да срути върху главата му планината от боклуци, но когато видя висящия фонтан, насмешливо си помисли, че това е пълен абсурд — подобен капан можеше да бъде заложен само от наивно дете. Корт беше учил бъдещите стрелци винаги да оглеждат окръжаващото ги пространство по сектори, особено ако се намират на вражеска територия.

— Спри! — нареди той на зверчето, като повиши глас, за да надвика грохота на барабаните.

— При — съгласи се Ко, сетне впери поглед в далечината и добави: — Ейк!

— Да, отиваме при него. — Стрелецът още веднъж огледа мраморния фонтан, после се залови да търси механизма, който задействаше капана. Забеляза, че са два. Навярно някога са били успешно замаскирани под големите камъни, ала тези времена отдавна бяха отминали. Той се наведе и заговори на животинчето, което беше вдигнало глава и го гледаше в очите: — Сега ще те взема на ръце. Моля те да не мърдаш, Ко.

— Ко!

Роланд го прегърна. Отначало зверчето се напрегна и се опита да се изтръгне от ръцете му, сетне се успокои и се отпусна. Страхуваше се от човека, който не беше Джейк, но очевидно се беше примирило с положението. За кой ли път Стрелецът се учуди от интелигентността му.

Сграбчил животинчето в прегръдките си, той премина под фонтана, като внимаваше да не настъпи двата черни камъка. Щом се озоваха на безопасно разстояние, се наведе и пусна Ко. В този момент барабаните престанаха да бият.

— Ейк! — нетърпеливо се обади зверчето. — Ейк-Ейк.

— Да, ще отидем при него, но преди това трябва да свърша нещо.

Отведе го още няколко метра по-навътре в прохода, сетне се наведе и грабна парче бетон. Замислено го прехвърли от едната в другата си длан, в този миг от изток се разнесе изстрел от пистолет. Грохотът на барабаните, усилван от високоговорителите, беше заглушил шума от битката на Сузана и Еди с бандата на Младите, но Роланд съвсем ясно чу изстрела и се усмихна — беше сигурен, че отрядът на Дийн е открил гарата — първата добра новина през този ден, който вече му се струваше безкраен.

Обърна се и хвърли парчето бетон. Прицелил се беше точно, както в случая, когато бе запратил камък към старинния светофар на кръстовището в Ривър Кросинг. „Снарядът“ улучи в центъра една от металните пластини, разнесе се звук като от опъната струна — ръждясалият проводник се скъса. Мраморният фонтан се наклони, но в продължение на няколко секунди не падна, тъй като вторият кабел още го поддържаше. Роланд си помисли, че човек с по-бързи реакции спокойно би могъл да се спаси. Сетне въжето се скъса и фонтанът полетя надолу като огромна розова канара.

Стрелецът бързо приклекна зад купчина ръждясали метални греди. Ко скочи на скута му, когато фонтанът с оглушителен грохот се стовари върху уличното платно. Във въздуха полетяха мраморни отломки, някой бяха с размерите на лека кола. По-малки парченца обсипаха лицето на Роланд и гърба на животинчето. Стрелецът машинално почисти козината му, сетне огледа образувалата се барикада и си помисли: „Не ще можем да използваме този път на връщане.“ Проходът, който поначало беше много тесен, сега беше напълно блокиран.