Роланд се питаше дали Джейк е чул грохота и какво си е помислил. Реакцията на Гашър не го интересуваше — навярно похитителят щеше да реши, че преследвачът е бил смазан от фонтана — всъщност Стрелецът искаше именно това. Но дали и Джейк щеше да стигне до същия извод? Момчето беше умно и едва ли щеше да повярва, че един стрелец може да попадне в толкова примитивен капан, но може би съзнанието му беше замъглено от заплахите на пирата. Във всеки случай вече беше късно за размисли и догадки. Стрелецът знаеше, че ако отново трябва да мине по този път, щеше да постъпи по същия начин. Гашър, който беше на прага на смъртта, беше доказал, че е смел и лукав като хищник. Ако бдителността му беше притъпена, то Роланд беше постъпил правилно. Изправи се на крака и промълви:
— Ко, търси Джейк.
— Ейк! — Животинчето протегна дългата си шия, завъртя се в кръг и започна да души земята. Когато долови миризмата на момчето, се втурна напред, а Стрелецът го последва. След десет минути Ко спря пред железния капак, закриващ шахтата, задуши около него, после погледна към Роланд и излая.
Стрелецът се отпусна на коляно и внимателно огледа следите от стъпки, както и дълбоките драскотини върху каменната настилка на улицата. Те означаваха, че капакът често е отместван. Присви очи, когато забеляза кървавата слюнка в пролуката между камъните, и промърмори:
— Мръсникът продължава да го бие.
Отмести капака, погледна надолу в мрака, сетне развърза каишките от необработена кожа, с които „закопчаваше“ ризата си. Вдигна животинчето и го пъхна в пазвата си. Ко се озъби и Роланд почувства как за миг острите нокти на зверчето се забиха в корема и гърдите му. Сетне Ко ги прибра и надникна от пазвата, задъхвайки се като парен локомотив. Стрелецът чувстваше биенето на сърцето му, притиснато до неговото. Порови в чантата си и откри още по-дълъг ремък.
— Налага се да ти сложа каишка. Не ми се иска да го правя и знам, че няма да ти хареса, но долу е много тъмно.
Завърза двата ремъка, направи примка на единия край и я надяна на шията на животинчето. Очакваше, че Ко отново ще се озъби и дори ще се опита да го ухапе, ала се беше излъгал. Зверчето само го изгледа и нетърпеливо излая:
— Ейк!
Стрелецът захапа свободния край на импровизираната каишка и седна на ръба на канализационната шахта… ако това изобщо беше шахта. Протегна крак и стъпи върху първата от скобите в стената, които заместваха стъпалата. Заслиза бавно и предпазливо… сега повече от всякога чувстваше липсата на отрязаните си пръсти, а металните скоби бяха хлъзгави от смазката и бяха покрити с нещо влажно, което навярно беше мъх. Ко се беше сгушил в пазвата му и се задъхваше. Златистите окръжности около очите му проблясваха в мрака като медальони.
Най-сетне кракът на Стрелеца с плясък потъна в застоялата вода на дъното на шахтата. За миг той вдигна глава към бледата светлина над него, напомняща дребна монета. „Оттук започва най-трудното“ — помисли си той. В тунела беше топло и влажно, разнасяше се неприятна миризма като в гробница. Някъде наблизо монотонно капеше вода. Роланд долови глухото ръмжене на двигатели. Извади зверчето от пазвата си и го опусна в плитката вада, която бавно течеше по дъното на тунела.
— Сега всичко зависи само от теб — прошепна му. — Търси Джейк, момко. Търси Джейк.
— Ко! — излая животинчето и зашляпа през водата, а главата му на дългата шия, която въртеше ту на едната, ту на другата страна, напомняше на махало. Роланд го последва, като уви края на кожената каишка около китката на осакатената си ръка.
24
Гарата, която се оказа достатъчно голяма, че да я възприемат като собствено име, беше разположена в центъра на площад пет пъти по-голям от онзи, на който се издигаше повредената статуя. Когато я разгледа по-внимателно, Сузана осъзна колко стари, сивкави и неподдържани са останалите сгради в Луд. Гарата сякаш блестеше от чистота: нямаше ги пълзящите растения, обвиващи другите здания, ослепително белите стени и колони не бяха надраскани с графити. Нямаше и следа от жълтеникавия прах, който вятърът донасяше от равнините и който покриваше всичко в града. Когато се приближиха, Сузана разбра причината — от двете страни на сградата се спускаха мощни водни струи, които бликаха от тръби, скрити в стрехите, обковани с медни плоскости. На интервали от няколко минути по стъпалата бликаше вода и ги превръщаше в малки водопади.