Сузана го докосна по рамото и прошепна името му. За миг гой не й обърна внимание, като местеше погледа си ту към Мод, ту към човека с бомбето.
— Искате ли да видите чудовища? Тогава хубавичко разгледайте себе си; а когато се върнете в онази лудница, която наричате свой дом, разгледайте приятелите и роднините си.
— Не разбираш… — прошепна Мод. Потъмнелите й очи бяха печални. — Но скоро и това ще се случи, да, със сигурност ще се случи.
— Вървете си — кротко каза Сузана. — Няма смисъл да разговаряме, вие не чувате думите ми. Вървете по пътя си и си спомнете лицата на бащите си, защото мисля, че отдавна сте ги забравили.
Мод и Джийвс се обърнаха и тръгнаха обратно към града, без да промълвят нито дума. Въпреки уверенията на Сузана, че няма да ги застреля в гръб, от време на време се обръщаха. Продължаваха да се държат за ръце като Хензел и Гретел, които се бяха загубили в голямата тъмна гора.
— Искам да се махна от тук — промърмори Еди. Спусна предпазителя на рюгера, пъхна оръжието в колана си, сетне потърка зачервените си клепачи. — Искам да се махна оттук, само за това мисля.
— Споделям чувствата ти, красавецо. — Очевидно Сузана се страхуваше, но младежът забеляза предизвикателно вдигнатата й брадичка. — На лицето й беше изписано изражение, което той вече добре познаваше и заради което я обичаше. Постави ръце на раменете й, наведе се и я целуна, без да обръща внимание на обкръжаващия ги странен свят или на приближаващата се буря. Когато се отдръпна, забеляза, че в очите на Сузана играят закачливи пламъчета.
— Майчице! С какво съм заслужила толкова страстна целувка?
— Обичам те. Мисля, че повече обяснения са излишни.
Погледът й се смекчи. За миг се изкуши да сподели с него тайната, която пазеше… или не пазеше, но реши, че това не е най-подходящият момент. Нямаше време да му каже, че може би е бременна, както нямаше време да прочете думите, издълбани в каменните тотеми. Ето защо само промърмори:
— Престани, Еди.
— Ти си най-хубавото, което някога ми се е случило — продължи младежът. Лешниковите му очи не се откъсваха от лицето й. — Не ме бива да говоря нежности, май станах доста суров по време на съвместния ми живот с Хенри, но съм напълно искрен. Мисля, че те обикнах, защото беше олицетворение на всичко онова, от което ме лиши Роланд — най-вече Ню Йорк — ала сега чувствата му са още по-силни, тъй като вече не искам да се върна в нашия свят. А ти?
Младата жена погледна към Гарата. Страхуваше се от онова, което може би ги очакваше там… и все пак… Отвърна на погледа му и промълви:
— Не изпитвам желание да се върна. Искам да прекарам остатъка от живота си движейки се напред, стига ти винаги да бъдеш до мен. Обаче е странно, че си ме обикнал заради онова, което Роланд ти е отнел.
— Защо е толкова странно?
— Защото се влюбих в теб, когато ме освободи от Дета Уокър. — Тя замълча, замисли се, сетне поклати глава. — Всъщност всичко е много по-сложно. Влюбих се в теб, защото ме освободи от двете мръсници. Едната беше невъзпитана, обичаше да дразни мъжете и да краде. Другата бе самодоволна и надута пуританка. Харесвам Сузана Дийн много повече от онези двете и вечно ще ти бъда благодарна, задето ги прогони.
Този път тя протегна ръка, притисна я до страната му, покрита с набола брада, притегли го съм себе си и нежно го целуна. Когато Еди докосна гърдата й, тя дълбоко въздъхна и покри дланта му със своята, после промълви:
— По-добре да тръгваме, или ще легнем сред улицата, където има опасност да се намокрим.
Еди за последен път огледа мълчаливите кули, прозорците без стъкла, стените, обрасли с пълзящи растения. След няколко секунди кимна.
— Права си. Мисля, че този град е обречен да загине.
Тласна напред инвалидната количка и двамата изтръпнаха, когато колелата преминаха през червената линия — страхуваха се, че ще задействат капан, поставен преди хилядолетия, и ще умрат. Еди избута количката на площада, а когато наближиха Гарата, заваля студен дъжд, понесен, от вятъра.
Дори не подозираха, че се е разразила първата от великите есенни бури в Средния свят.