— Намери ли я? — обади се Гашър.
— Да.
— Слизай тогава. Какво чакаш, да те вземат дяволите? — Похитителят пусна яката му, а момчето си го представи как замахва с крак, готов да го изрита в ямата. Побърза да прекрачи пролуката, от която бликаше розовото сияние и заслиза по стълбата, като се стараеше да не използва наранената си ръка. Този път металните скоби не бяха покрити с машинно масло, нито бяха обраснали с мъх или пък разядени от ръжда. Шахтата беше много дълбока и докато Джейк бързо се спускаше надолу, страхувайки се Гашър да не настъпи пръстите му с тежките си подметки, внезапно си спомни филм, който някога беше гледал по телевизията и който се наричаше „Пътешествие до центъра на земята“.
Грохотът на двигателите и розовият проблясък се усилваха. По звука личеше, че машините не са в ред, но изостреният слух на Джейк му подсказа, че бяха в по-добро състояние от онези на повърхността. Когато най-сетне стигна до долу, откри, че дъното е сухо. Новата хоризонтална шахта беше висока около метър и осемдесет, а стените й бяха облицовани с листове неръждаема стомана. Коридорът се простираше в две посоки докъдето погледът му стигаше, и беше прав като струна. Интуитивно, без изобщо да мисли за това, момчето разбра, че тунелът (намиращ се на двадесетина метра под Луд) следва пътя на Лъча. А някъде напред (Джейк беше сигурен, макар да не знаеше защо) над тунела се намираше влакът, който търсеха.
Точно под тавана върху двете стени бяха монтирани вентилационни решетки — през тях чистият и ароматен въздух проникваше в шахтата. От някои решетки като синьо-синкава брада висеше мъх, но повечето още бяха чисти. Под всяка втора бяха нарисувани жълта стрелка и странен символ, наподобяващ буквата t. Стрелките посочваха към направлението, по което се движеха Гашър и Джейк.
Розовото сияние бликаше от стъклени тръби, които бяха прикрепени в паралелни редици към тавана. Някои — например всяка трета — не светеха, други от време на време помръкваха, но поне половината още работеха. „Неоново осветление — смаяно си помисли момчето. — Ама че изненада!“
Гашър скочи от стъпалото и застана до него. Ухили се, когато забеляза изумлението му.
— Страхотно е, а? Хладно през лятото, топло през зимата. Има толкова храна, че петстотин души не могат да я изядат за петстотин години. Ама знаеш ли какво е най-готиното?
Джейк поклати глава.
— Скапаните Млади хабер си нямат, че това място го има. Тъпаците си мислят, че тук живеят чудовища. Не можеш ги накара да се приближат до капак на канализационна шахта.
Отметна глава и злобно се закиска. Момчето не се засмя, макар някакъв равнодушен глас дълбоко в съзнанието му да нашепваше, че е по-разумно да се присъедини към веселието на похитителя си. Но не го направи, защото знаеше как се чувстваха Младите. В канализацията под града действително живееха чудовища — тролове, таласъми и какви ли още не страховити същества. Самият той беше пленник на едно от тях. Гашър го блъсна наляво.
— Побързай, почти стигнахме.
Затичаха се, а ехото от стъпките им ги преследваше като глутница вълци. След петнадесетина минути Джейк видя на около двеста метра пред тях херметично затварящ се люк. Когато наближиха, забеляза стърчащото кранче на клапана. На стената вдясно висеше устройство, подобно на домофон.
— Чакай да си поема дъх — изпъшка Гашър, като стигнаха до вратата в дъното на тунела. — Множко ми дойде, щото съм само един стар и болен човек. — Натисна бутона на домофона и задъхано извика: — Хванах го, Тик Так. Хванах го и го доведох цял и невредим. Косъм не е паднал от главата му. Обещах и си удържах на думата. „Довери се на Гашър — казах ти, — щото той ще ти доведе пиленцето.“ А сега отваряй!
Свали пръста си от бутона и нетърпеливо погледна към вратата. Кранът, чрез който се задействаше механизмът, остана неподвижен. От домофона се разнесе студен глас:
— Кажи паролата.
Гашър се намръщи, почеса се по брадичката с дългия си мръсен нокът, после повдигна превръзката от окото си и избърса жълтеникавата слуз, която се беше събрала в кухината.
— Тик Так все ни тормози с неговите пароли — промърмори на Джейк. Изглеждаше едновременно разтревожен и разгневен. — Страхотно копеле е, ама взе да прекалява, ако питаш мен.