Отново натисна бутона и изкрещя:
— Не се занасяй, Тик Так. Щом не познаваш гласа ми, сигурно трябва да се снабдиш със слухово апаратче.
— Познавам го — отвърна провлаченият глас. На Джейк му се стори, че чува гласа на Джери Рийд, който изпълняваше главната роля в „Смоуки и бандита“. — Но не знам кого си довел, нали така? Може би си забравил, че камерата за външно наблюдение се повреди още миналата година? Кажи паролата или завинаги ще останеш отвън.
Пиратът бръкна в носа си, извади зеленикав сопол и го залепи на решетката на микрофона. Джейк безмълвно наблюдаваше детинската му проява на раздразнение и чувстваше, че всеки момент ще избухне в истеричен смях. Нима бяха изминали безкрайния път през лабиринта, зареден с опасни капани, и през тъмните тунели, за да останат пред херметическата врата, защото похитителят му беше забравил паролата?
Гашър намръщено го изгледа, сетне свали от главата си жълтата кърпа, която беше просмукана с пот. Оказа се, че е почти напълно плешив, с изключение на няколко щръкнали кичури къса черна коса, наподобяващи таралежови бодли. Над лявото му слепоочие имаше дълбок белег. Порови в кърпата, измъкна парче хартия и промърмори:
— Благословен да е Хутс. Грижи се за мене както трябва, не ме оставя да закъсам.
Загледа се в хартийката, като я обръщаше ту от едната, ту от другата страна, после я подаде на момчето и зашепна, сякаш Тик Так можеше да го чуе, въпреки че бутонът не беше натиснат:
— Нали си истински малък джентълмен, а? Първото, на което учат малкия джентълмен, след като са му набили в главата да не яде пастата за зъби и да не пикае по ъглите, е да чете. Прочети ми какво пише тук, щото думата направо ми е изскочила от главата.
Момчето взе листчето, погледна го, сетне отново вдигна очи към Гашър и с привидно равнодушие промълви:
— Ами ако откажа?
За миг пиратът остана безмълвен — толкова голяма беше изненадата му — после злобно се усмихна и отговори:
— Няма страшно — ще те хвана за шията и ще блъскам главата ти във вратата. Съмнявам се, че ще кандардисам стария Тики да ме пусне — Бога ми, бая се е изплашил от твоя як приятел — ама ще ми стане хубаво на душата, като видя как мозъкът ти тече по вратата.
Джейк се замисли; усещаше как истеричният смях все още напира в гърлото му. Този Тик Так действително беше страхотен и хората му служеха вярно. Дори Роланд да беше заловил Гашър, едва ли щеше да го накара да издаде паролата, още повече, че пиратът скоро щеше да умре от коварната болест. Единствената грешка на Тик Так се състоеше в това, че не беше взел предвид отслабващата памет на Гашър.
„Не се смей. Ако се разсмееш, той наистина ще разбие главата ти.“
Въпреки смелите си думи похитителят наблюдаваше момчето с нескрита тревога и Джейк разбра нещо много важно, което в бъдеще можеше да се окаже полезно: Гашър не се страхуваше от смъртта, но се боеше от унижението.
— Добре — спокойно каза той. — На листчето е написано „щедрост“.
— Веднага ми го дай! — Похитителят грабна бележката и я пъхна под жълтата кърпа, която повторно беше омотал около главата си. После отново натисна бутона и изрева в микрофона: — Тик Так, още ли си там?
— А къде другаде да бъда? Може би смяташ, че съм предприел околосветско пътешествие, а? — В гласа му прозвучаха присмехулни нотки.
Гашър се изплези на домофона (момчето забеляза, че езикът му е белезникав), но заговори любезно, дори угоднически:
— Паролата е „щедрост“ и да пукна, ако не ми харесва. А сега ме пусни, по дяволите!
— С удоволствие — отговори невидимият му събеседник. Някъде наблизо заработи двигател и неочакваният шум накара Джейк да подскочи от изненада. Колелото в центъра на вратата се завъртя. Когато спря, Гашър го хвана здраво, дръпна го към себе си, после сграбчи ръката на Джейк и щом прекрачиха прага, се озоваха в най-необикновената стая, която момчето беше виждало.
26
Стрелецът бавно слизаше по металните скоби, а розовото сияние сякаш се усилваше. Ко надничаше от разкопчаната му риза; протягаше дългата си шия и душеше топлия въздух, който влизаше в шахтата през вентилационните отвори. Докато се движеха през тъмните тунели, Роланд беше принуден изцяло да се осланя на обонянието на животинчето и се опасяваше, че Ко ще загуби следата на Джейк във водата, която течеше на дъното… ала щом чу как Гашър запя, последван от Джейк, той се успокои. Зверчето не го беше подвело.