Ко също беше чул пеенето. До този момент се движеше бавно и непрекъснато се оглеждаше, дори от време на време се връщаше, за да се убеди, че не е сгрешил пътя, но когато чу гласа на Джейк, хукна, изпъвайки докрай кожената каишка. Роланд се страхуваше, че животинчето радостно ще излае „Ейк! Ейк!“, но Ко мълчеше. В мига, когато стигнаха до шахтата, която водеше към долните етажи на кошмарния лабиринт, Стрелецът чу звук от друга машина (може би беше помпа), последван от дрънченето на затваряща се метална врата.
Спусна се в квадратния тунел и за миг погледът му беше привлечен от двойните редици светещи тръби. Забеляза, че в тях горяха блатни огньове, също като в надписа над бара на Балазар в Ню Йорк. Внимателно разгледа вентилационните отвори под самия таван и стрелките, които бяха нарисувани под тях, сетне свали каишката на Ко. Животинчето нетърпеливо тръсна глава — очевидно се радваше, че отново е свободно.
— Близо сме — прошепна му Стрелецът. — Ето защо трябва да пазим тишина. Разбираш ли, Ко? Не бива да вдигаме никакъв шум.
— Ум! — дрезгаво прошепна зверчето, което при други обстоятелства навярно щеше да разсмее Роланд.
Той пусна животинчето и Ко се впусна да бяга по тунела, като не преставаше да души стоманената настилка. Стрелецът го чуваше как тихичко си повтаря „Ейк! Ейк! Ейк!“ Той извади револвера си и го последва.
27
Еди и Сузана смаяно продължаваха да разглеждат убежището на Блейн, когато небето сякаш се отвори и рукна проливен дъжд.
— Сградата е страхотна, но има един недостатък — пропуснали са рампата за инвалидни колички — извика младежът, повишавайки глас заради шума от дъжда и трясъка на гръмотевиците.
— Няма значение — нетърпеливо каза Сузана и се измъкна от количката. — Да побързаме да влезем, иначе ще станем вир-вода.
Еди колебливо погледна към стъпалата, водещи към зданието. Не бяха високи, ала бяха много.
— Ще се справиш ли, скъпа?
— Искаш ли да се състезаваме, бяло момче? — извика тя и с невероятна ловкост и бързина се „заизкачва“ по стъпалата, като си помагаше с ръце.
За малко наистина щеше да го изпревари, тъй като младежът трябваше да влачи тежката инвалидна количка. Когато се озоваха на най-горното стъпало, двамата се задъхваха, а от мокрите им дрехи излизаше пара. Еди хвана младата жена под мишниците, повдигна я, но вместо да я постави на количката, я задържа в прегръдките си. Внезапно я пожела, което при дадените обстоятелства беше абсурдно.
„Дръж се, момче — помисли си. — Мислиш за секс, защото успя да се добереш жив дотук.“
Сузана навлажни с език долната си устна, пъхна пръсти в косата му и шеговито я подръпна. Еди усети болка, но същевременно изпита удоволствие.
— Видя ли, че те изпреварих, бяло момче — дрезгаво прошепна тя.
— Не ставай смешна — аз те изпреварих, и то с няколко сантиметра. — Опита се да говори небрежно, но не можа да скрие от нея, че се задъхва.
— Може би… но си накрая на силите си. — Тя плъзна ръка между краката му, закачливо се усмихна и добави: — Мисля, че на това място силата ти не е изцедена…
Думите й бяха прекъснати от оглушителен гръм. Двамата изплашено подскочиха, сетне се разсмяха.
— Престани — промърмори Еди. — Едва ли си избрала най-подходящия момент… това е истинска лудост.
Тя мълчаливо го стисна още веднъж, после отново сложи ръка на рамото му. За миг младежът изпита горчиво разочарование, после я настани в количката и побърза да изтика металното приспособление под стряхата. Стори му се, че Сузана също е разочарована.
Когато се озоваха на сушина, той спря и двамата се обърнаха. Площадът, Улицата на костенурката и целият град изчезнаха зад издуващата се сива завеса. Еди не съжаляваше. Беше сигурен, че Луд няма да намери място във въображаемия му албум, където съхраняваше скъпи спомени.
— Погледни — прошепна спътницата му. Посочваше към огромна рибешка глава, която напомняше главите на чудовищните дракони, украсяващи ъглите на сградата. От устата й като сребрист поток бликаше вода.
— Май дъждът няма скоро да спре — отбеляза Еди.
— Да. Ще вали, докато му омръзне, после ще продължи още няколко дни ей-така, напук. Възможно е да не спре седмица или месец. Всъщност това едва ли трябва да ни безпокои — представи си, че Блейн не ни хареса и ни изпече. Стреляй веднъж, скъпи, за да съобщим на Роланд, че сме открили онова, което търсехме. После ще се поразходим и ще поогледаме.