— Предупредих я, че смехът й ме дразни — заяви великанът и погледна към другата жена — червенокоса дебелана, която приличаше на шофьорка на камион. — Нали, Тили?
— Разбира се — мигновено отговори Тили. Очите й блестяха от страх и възбуда, тя непрекъснато облизваше устните си. — Главата си залагам, че си я предупреждавал хиляди пъти.
— Толкова си затлъстяла, че вече се чудя дали имаш глава — промърмори Тик Так. — Донеси ми кинжала, Брендън, но преди това го избърши хубавичко от кръвта на оная повлекана.
Нисък кривокрак човек побърза да изпълни заповедта на господаря, но не успя да извади кинжала, който се беше забил в гръдната кост на мъртвата. Обърна се, ужасено погледна Тик Так и отново задърпа с всичка сила.
Но русокосият сякаш напълно беше забравил за Брендън и тъмнокосата жена, която в буквалния смисъл се беше смяла да смърт. Блестящите му зелени очи бяха втренчени в нещо, което очевидно го интересуваше много повече от мъртвата.
— Приближи се, пиленце мое — нареди той. — Искам да те огледам по-внимателно.
Гашър безцеремонно побутна момчето. Джейк залитна и щеше да падне, ако Тик Так не беше го хванал за раменете. Когато се убеди, че момчето е запазило равновесие, той го сграбчи за китката. Вниманието му беше привлечено от часовника „Сейко“ на Джейк.
— Ако това е същото, за което го мисля, появата му със сигурност е поличба — заяви гигантът. — Хей, момче, обясни какъв е този сигул, който носиш?
Джейк, който нямаше никаква представа какво е „сигул“, се надяваше отговорът му да удовлетвори жестокия убиец.
— Това е часовник, само че не работи, господин Тик Так.
Хутс се разсмя и изплашено притисна длани към устните си, когато русокосият се обърна и го изгледа. След миг Тик Так отново се съсредоточи върху Джейк и суровото му изражение беше заменено от лъчезарна усмивка. Който и да я зърнеше, не би допуснал, че жената, която седеше с клюмнала глава до стената, беше мъртва. Който и да видеше усмихнатото му лице, не би допуснал, че всички присъстващи са луди, а Тик Так е най-големият безумец сред обитателите на лудницата.
— Часовник — повтори русокосият и замислено кимна. — Мисля, че названието е подходящо за уред, който измерва часовете. Какво ще кажеш, а, Брендън? А ти, Тили? А ти, Гашър?
Тримата побързаха да се съгласят с него. Той ги удостои с лъчезарната си усмивка и отново се обърна към Джейк. Едва сега момчето забеляза, че макар великанът да се усмихваше, очите му бяха студени, жестоки и любопитни.
Посочи с пръст към сейкото, според който в момента беше седем часът и деветдесет и една минути, после отдръпна ръка, преди да е докоснал стъклото.
— Мило момче, в твоя… часовник има ли някакъв капан?
— Моля? А, не, няма. — Джейк постави пръст върху циферблата.
— Това не означава нищо, ако капанът е настроен на честотата на тялото ти — заяви Тик Так.
Говореше с поучителен тон като бащата на Джейк, когато не искаше да се издаде, че няма ни най-малка представа от обсъжданата тема. Погледна към Брендън — очевидно възнамеряваше да назначи кривокракия мъж за свой почетен докосвач на часовници. После отхвърли тази мисъл и се втренчи в очите на момчето. — Ако твоята играчка ми причини болка, мой малки приятелю, след трийсет секунди ще се задушиш, докато се опитваш да преглътнеш собствените ти топки.
Момчето с усилие преглътна, но не каза нищо.
Великанът отново протегна ръка и този път докосна циферблата на часовника. В същия миг всички цифри се смениха с нули, след което сейкото отново започна да отчита времето.
Когато Тик Так докосна часовника, присви очи, очаквайки болка. Сетне се поусмихна, а Джейк си каза, че за пръв път го вижда наистина да се усмихва. Навярно великанът беше доволен, че е проявил смелост, същевременно беше удивен от непознатия механизъм.