— Ще ми го подариш ли? — с меден глас се обърна той към момчето. — Ще приема, че това е жест на добра воля. Знаеш ли, аз съм нещо като колекционер на часовници, миличък.
— Моля, заповядайте. — Джейк свали сейкото и го пусна в протегнатата длан на гиганта.
— Говори като истински малък джентълмен с гладко дупе — доволно се обади Гашър. — Навремето някой щеше да плати цяло състояние за сладурче като него. Така си е, Бога ми. Баща ми…
— Баща ти беше така разяден от сифилиса, че когато пукна, дори кучетата отказваха да го ядат — прекъсна го Тик Так. — А сега си затваряй устата, тъпако.
В първия момент очите на Гашър яростно проблеснаха, после той сведе поглед, тежко се отпусна на стола и повече не посмя да проговори.
Вниманието на гиганта изцяло беше завладяно от разтягащата се верижка на сейкото, която той изучаваше със страхопочитание. Разтегна я до краен предел, отпусна я, после отново я разтегна. Пъхна кичур от косата си между елементите на верижката и доволно се засмя. Накрая си сложи часовника така, че стигаше почти до лакътя му. Джейк си каза, че сувенирът от Ню Йорк изглежда много странен, като се носи по този начин, но предпочете да замълчи.
— Прекрасен е! — възкликна гигантът. — . Откъде го имаш, миличък?
— Мама и татко ми го подариха за рождения ден — отговори момчето. Гашър се размърда на стола — Може би отново щеше да настои да поискат откуп за пленника — но като видя изражението на Тик Так, се отказа.
— Нима? — Русокосият великан удивено повдигна вежди. Беше открил бутончето за осветяване на циферблата и го натискаше и отпускаше, наблюдавайки как светлината се включва и изключва. После погледна към Джейк и присви очи. — Искам да ми обясниш нещо, сладурче — дали това чудо работи на биполярна или монополярна схема?
— Не — промърмори момчето, без да подозира, че си навлича бъдещи неприятности заради нежеланието си да признае, че двата термина са му напълно непознати. — Доколкото знам, работи с никелово-кадмиева батерия. Още не ми се е налагало да я сменям, а отдавна съм изгубил диплянката с указанията за използване.
Тик Так дълго го наблюдава, без да пророни нито дума. Внезапно Джейк с ужас осъзна, че русокосият се опитва да прецени дали не го вземат на подбив. Ако решеше, че пленникът се подиграва с него, то обидите и побоят, които Джейк беше принуден да изтърпи от Гашър, щяха да му се сторят като милувки в сравнение с методите на Тик Так. Внезапно малчуганът почувства, че трябва да направи нещо, за да отклони великана от опасните му мисли. Избърбори първото, което му дойде на ума:
— Бил е дядо ти, нали?
Русокосият въпросително повдигна вежди и отново постави ръце на раменете на момчето. Хватката му не беше здрава, но Джейк усети необикновената му сила. Ако му хрумнеше да стисне по-здраво, с лекота щеше да счупи ключиците на пленника, а ако го блъснеше, щеше да прекърши гръбнака му.
— КОЙ е бил мой дядо, пиленце?
Джейк отново огледа масивната му глава и широките му плещи. Спомни си думите на Сузана: „Погледни какъв гигант е, Роланд, сигурно са го намазали със смазка, за да го напъхат в пилотската кабина!“
— Човекът в самолета. Дейвид Куик.
Зелените очи на Тик Так се разшириха от изненада, сетне той отметна глава и гръмко се засмя. Звукът отекна в куполообразния свод. Присъстващите колебливо се усмихнаха, но никой не смееше да се смее шумно, за да не го сполети съдбата на тъмнокосата жена.
— Не знам откъде идваш и кой си, но си те бива, момче. От години не съм срещал умник като теб. Куик ми е прадядо, а не дядо, но ти почти попадна в целта, какво ще кажеш, миличък Гашър?
— Така си е, Тики, абсолютно си прав. Хлапето няма грешка, само дето е адски инат.
— Да… — замислено каза великанът. Стисна по-здраво раменете на момчето и го повдигна до усмихнатото си лице на безумец. — Погледът му говори, че момчето е доста упорито. Но ние с теб знаем как да се справяме със своенравните, нали, Гашър?
„Не говори на Гашър, а на мен — помисли си момчето. — Иска да ме хипнотизира… и като че успява.“
— Тъй вярно — отсече пиратът.
Джейк изпита чувството, че потъва в тези бездънни зелени очи. Въпреки че гигантът не го стискаше здраво, момчето не можеше да си поеме въздух. Напрегна всичките си сили да се изтръгне от желязната му хватка и отново изрече първото, което му хрумна:
— Властелинът Пърт падна и земята потрепери от този гръм.