Тик Так рязко се отдръпна, сякаш му бяха зашлевили плесница. Присви очи и още по-силно се вкопчи в раменете на Джейк, при което момчето изкрещя от болка.
— Какво каза? Откъде си го чул?
— От едно птиченце — отвърна Джейк преднамерено нахално и в следващия миг полетя към стената. Ако си беше ударил главата, щеше да загуби съзнание или да умре. За щастие блъсна коляното си и се строполи върху решетестия под. Замаяно тръсна глава, огледа се и видя, че седи срещу жената, която не беше потънала в следобедна дрямка. Изкрещя и на четири крака запълзя по-далеч от нея. Хутс го изрита в гърдите и го събори по гръб. Джейк задъхан се просна на пода, вперил очи в точката, където се сливаха пъстроцветните светлини на неоновите лампи. Миг по-късно лицето на Тик Так запълни полезрението му. Гигантът гневно стискаше устни, страните му пламтяха, а погледът му издаваше страха му. Стъклената кутийка с формата на ковчег висеше пред очите на Джейк и се поклащаше на сребърната верижка като махалото на миниатюрния часовник в кутийката.
— Гашър е прав, наистина си много упорит. — Той сграбчи момчето за яката и го повдигна. — Обаче на мен тия не минават, миличък. Чувал ли си за хора, на които бързо изгарят бушоните? Предупреждавам те, че аз нямам бушони — хиляди щяха да го потвърдят, ако не ги бях накарал завинаги да замлъкнат. Ако още веднъж споменеш властелина на Пърт, аз ще… ще… ще ти пръсна черепа и ще изям мозъка ти. Забранил съм да се разказва тази история в селището на Беловласите. Ясно ли е? — Разтърси Джейк като парцалена кукла, а момчето се разплака. — Разбра ли?
— Д-д-да.
— Добре. — Великанът го пусна на пода. Джейк се олюля и избърса сълзите си, размазвайки по лицето си мръсотията. — А сега, сладурче, ще си поиграем на въпроси и отговори. Аз ще питам, а ти ще отговаряш. Ясен ли съм?
Джейк мълчеше. Взираше се в един участък от вентилационната решетка, която опасваше помещението. Тик Так сграбчи носа му и го стисна.
— Разбра ли какво искам от теб?
— Да! — извика момчето и отново се разплака, този път не само от страх, но и поради силната болка. Извърна поглед към русокосия исполин, макар да изпитваше непреодолимо желание отново да огледа вентилационната решетка и да се убеди, че онова, което беше видял, не е само оптическа измама, причинена от претовареното му съзнание. Ала не посмя, защото се страхуваше, че някой (най-вероятно самият Тик Так) щеше да проследи погледа му и да забележи онова, което беше привлякло вниманието му.
— Така те искам. — Без да пуска носа му, гигантът го довлече до трона си. Настани се удобно и отново преметна крак през облегалката. — Сега ще си побъбрим, миличък. Предлагам да започнем с името ти. Как се казваш, пиленце мое?
— Джейк Чеймбърс. — Тъй като Тик Так продължаваше да стиска носа му, момчето говореше неясно, като че беше настинало.
— Незрящ ли си, Джейк Чеймбърс?
За миг момчето помисли, че великанът използва старомодна фраза, за да го попита дали е сляп… макар всички присъстващи сами да можеха да се убедят, че зрението му не е засегнато.
— Не разбирам… Исполинът го дръпна за носа.
— Незрящ! Незрящ! Престани да ме баламосваш, момче.
— Не разбирам… — отново заговори Джейк, сетне погледът му попадна на автомата, окачен на „трона“. Внезапно си спомни за катастрофиралия самолет и в съзнанието му парченцата от мозайката като по магия попаднаха на местата си. — Не, не съм нацист.10 Американец съм. Войната е свършила много преди да се родя.
Тик Так отпусна пръсти и от носа на момчето рукна кръв.
— Трябваше да ми го кажеш отначало, Джейк Чеймбърс, щеше да си спестиш доста неприятности… но пък вече знаеш, че не си поплюваме, когато ни разгневят.
Момчето кимна.
— Разбрахме се, значи. Ще започнем с елементарните въпроси.
Джейк отново крадешком погледна към решетката. Откри, че онова, което беше видял, не бе плод на въображението му. Златисти очи надничаха от тъмното пространство зад никелираните решетки.
Незнайно как Ко беше успял да го открие.
Тик Так му удари плесница. Момчето отхвръкна към Гашър, който побърза да го блъсне напред, като дрезгаво прошепна:
— Не се разсейвай, миличък. Внимателно слушай урока и гледай да го запомниш.
— Гледай мен, докато ти говоря — процеди исполинът. — Ако не проявяваш уважение към мен, ще ти откъсна топките.