— Добре.
Зелените очи на русокосия злобно проблеснаха.
— Какво е това „добре“? Ще ми се подчиняваш ли или…
Джейк трескаво търсеше подходящ отговор, като се опитваше да не се издаде, че е обнадежден. Хрумна му фраза, която щеше да му свърши работа в собственото му селище на Младите… иначе известно като училището „Пайпър“.
— Добре, сър.
Исполинът се усмихна.
— Май започваш да се вразумяваш. — Приведе се, подпирайки ръце на бедрата си, и добави: — А сега ми обясни какво е „американец“.
Джейк заговори, като се опитваше да не гледа към вентилационната решетка.
29
Роланд пъхна револвера в кобура, хвана с две ръце колелото на вратата и се опита да го завърти, но приспособлението не помръдна. Това не го изненада, ала разбра, че трудно ще се справи с херметическата врата.
Ко нетърпеливо го наблюдаваше — очакваше Стрелецът да отстрани препятствието, за да продължат търсенето на Джейк. Роланд знаеше, че проблемите тепърва предстоят. Не можеше да остане тук и да чака някой да напусне скривалището. Възможно беше да изминат часове, дори дни, докато на някого от Беловласите хрумнеше да използва този вход. Междувременно Гашър и приятелчетата му можеха жив да одерат Джейк.
Долепи ухо до стоманената повърхност, но не чу нито звук, което също не го учуди. Преди много години беше виждал подобни врати — дори с куршум не можеш да избиеш ключалките им, камо ли да чуеш нещо от другата им страна. Нищо чудно вратите да бяха две, с празно пространство помежду им. Следователно съществуваше бутон, чрез който се задействаше колелото в центъра на вратата и се освобождаваха ключалките. Ако Джейк успееше да го натисне, все още имаше вероятност приключението им да не завърши трагично.
Стрелецът разбираше, че не е пълноправен член на този ка-тет, че дори Ко по-добре от него разбира същността на тайния живот (например много се съмняваше, че животинчето е проследило Джейк през наводнения лабиринт от тунели, като е използвало само обонянието си). При все това беше успял да му помогне да прекоси границата между двата свята. Проявила се беше способността му да вижда, а когато момчето отчаяно се опитваше да вземе изпуснатия ключ, дори беше успял да му предаде съобщение.
Този път трябваше много да внимава с телепатичните внушения. В най-добрия случай Беловласите щяха да се досетят, че нещо не е наред. В най-лошия Джейк можеше погрешно да изтълкува съобщението и да направи нещо глупаво.
Ако можеше да види…
Стрелецът затвори очи и се съсредоточи, опитвайки се да проникне в съзнанието на момчето. Представи си очите му и изпрати своето ка да ги търси.
Отначало не видя нищо, сетне започна да се оформя някакво изображение… лице, обрамчено от дълга руса коса. Зелени очи проблясваха в кухините като факли в пещера. Роланд веднага разбра, че това е самият Тик Так и че той е потомък на човека, загинал при самолетната катастрофа — интересен факт, който в момента нямаше практическа стойност. Ето защо се опита да надникне зад русокосия, да разгледа помещението и да разбере колко души са противниците му.
— Ейк! — тихо изскимтя Ко, сякаш искаше да му напомни, че сега не е най-подходящият момент за сън.
— Ш-ш-шт — прошепна му Стрелецът, без да отваря очи.
Ала опитите му се оказаха безрезултатни. Виждаше само размазани петна, може би защото вниманието на момчето беше изцяло насочено към Тик Так; всичко останало се свеждаше само до сивкави неясни форми в периферията на възприятията му.
Роланд отвори очи и ядосано удари с юмрук дланта си. Предчувстваше, че ако се напрегнеше, щеше да види повече… но имаше опасност хлапето да усети присъствието му. Ако не Гашър, то Тик Так със сигурност щеше да забележи реакцията му.
Погледна към тесните вентилационни отвори, после към Ко. Често се беше питал доколко интелигентно е зверчето, а сега му се предоставяше възможност да провери.
Пъхна пръстите на здравата си ръка между хоризонталните пръчки на решетката, намираща се най-близо до люка, през който бяха въвели Джейк, и дръпна с всички сили. Решетката се отскубна, а върху него се посипаха ръжда и изсъхнал мъх. Отворът беше прекалено малък за човек, но не и за скунк. Роланд остави решетката на пода, взе на ръце Ко и му прошепна:
— Отиди… огледай… върни се. Разбираш ли? Постарай се да не те видят. Отиди там, огледай всичко и се върни при мен.