Блейн не благоволи да отговори.
— Ясно, не желаеш да отговориш на този въпрос. Тогава ще ти задам друг — защо веднага не каза, че те интересуват гатанки?
Отново нямаше отговор, но младежът вече беше проумял истината. Блейн обичаше гатанките, ето защо ги беше подложил на изпитание чрез гатанка. За щастие Сузана беше разрешила загадката, в противен случай сега двамата щяха да приличат на овъглени брикети.
— Блейн! — обади се младата жена, но той мълчеше. — Блейн, чуваш ли ме?
— ДА. КАЖЕТЕ МИ ОЩЕ ЕДНА ГАТАНКА.
— Кога вълната не е вълна? — попита Еди.
— КОГАТО Е ВЪЛНА. ТРЯБВА ДА ИЗМИСЛИТЕ НЕЩО ПО-ОРИГИНАЛНО, АКО ИСКАТЕ ДА ВИ ОТВЕДА НЯКЪДЕ. Е, ЩЕ ИЗМИСЛИТЕ ЛИ ПО-ИНТЕРЕСНИ ГАТАНКИ?
— Ще бъдем спасени, ако Роланд дойде тук — прошепна Сузана. — Не отричам, че гатанките в книгата на Джейк са хубави, но Стрелецът знае стотици, тъй като в детството си ги е изучавал… — В този миг тя осъзна, че не може да си представи Роланд като дете. — Ще ни закараш ли, Блейн?
— МОЖЕ БИ — беше отговорът, а Еди беше сигурен, че долови нотки на жестокост в механичния глас. — ОБАЧЕ ТРЯБВА ДА ЗАДЕЙСТВАШ МОЯТА ПОМПА, А ТЯ СЕ ЗАДВИЖВА ОТЗАД НАПРЕД.
— Какво искаш да кажеш? — попита младежът и се втренчи през решетките в блестящия му розов гръб. Ала Блейн не отговори нито на този, нито на следващите им въпроси. Оранжевите лампи продължиха да светят, но сякаш големият и малкият Блейн бяха заспали. Но мълчанието им не можеше да заблуди Еди. Знаеше, че Блейн е буден, дебне ги и подслушва разговорите им.
Погледна към Сузана и повтори последните думи на влака, след което добави:
— Това също е гатанка, нали?
— Разбира се. — Младата жена подозрително изгледа триъгълното предно стъкло, което напомняше на присмехулно притворено око, после прошепна на Еди: — Това чудо напълно е откачило — страда от шизофрения и параноя, може би има и халюцинации.
— Аз съм на същото мнение — прошепна в отговор той. — Имаме си работа с луд, но гениален компютризиран еднорелсов влак, който си пада по гатанките и се движи със свръхзвукова скорост. Добре дошъл във фантастичната версия на „Полет над кукувиче гнездо“.
— Досещаш ли се за отговора на загадката?
Еди поклати глава и попита:
— А ти?
— Дълбоко в съзнанието ми се върти някаква мисъл. Може би само си въобразявам. Все си мисля за думите на Роланд, че хубавата гатанка винаги е подчинена на логиката и има отговор. Напомня на фокус на илюзионист… А сега предлагам да стреляш още веднъж — нека разберат, че още сме на гарата.
— Добре. Искаше ми се да съм сигурен, че те още са там.
— А ти как мислиш?
Младежът, който вече се отдалечаваше, отговори, без да се обръща:
— Нямам представа — тази загадка дори Блейн не би могъл да разреши.
31
— Мога ли да пийна нещо? — обади се Джейк. Говореше почти неразбираемо, тъй като устните му и носът му бяха подути. Приличаше на момче, което е било пребито по време на улична схватка.
— Разбира се, че би могъл — самодоволно произнесе Тик Так. — Точно така, би могъл. Напитки не ни липсват, нали, Копърхед?
— Тъй вярно — побърза да отговори висок очилат мъж в бяла копринена риза и черни копринени панталони. Приличаше на университетски професор от карикатура във вестник „Пънч“ от началото на века. — Не страдаме от липса на напитки.
Русокосият гигант, който отново се беше настанил на трона си, развеселено изгледа Джейк.
— Разполагаме с вино, бира и, разбира се, с вода. Понякога точно това е необходимо на организма — студена чиста вода. Искаш ли, миличък?
Момчето преглътна и усети болка, тъй като подутото му 1ърло беше пресъхнало.
— Искам — прошепна.
— Я гледай, и аз ожаднях — промърмори Тик Так, устните му се разтегнаха в усмивка, а зелените му очи заблестяха. — Донеси ми кана с вода, Тили — да пукна, ако знам защо съм станал толкова нелюбезен домакин.
Жената влезе в съседното помещение през люка, намиращ се срещу вратата, през която бяха влезли Гашър и Джейк. Момчето я проследи с поглед и навлажни с език подпухналите си устни.