Тик Так отново му заговори:
— Значи твърдиш, че американският град, от който идваш, много прилича на Луд.
— Е, не съвсем…
— Но нали разпозна някои устройства — настояваше русокосият. — Клапани, помпи и прочие. Да не говорим за огнераждащите тръби.
— Наричаме ги „неонови“, но мисля, че няма особена разлика.
Тик Так вдигна ръка и момчето изплашено се сви, но исполинът само го потупа по рамото.
— Наистина няма. Навярно си чувал и за компютрите?
— Да, но…
Тили се върна и плахо пристъпи към трона. Тик Так подаде каната на момчето, но когато то посегна да я вземе, рязко я отдръпна, вдигна я и отпи голяма глътка. Докато наблюдаваше струйките вода, които се стичаха от устата му по шията и по гърдите му, Джейк се разтрепери.
Исполинът го погледна иззад ръба на каната, сякаш току-що беше забелязал присъствието му. Гашър, Копърхед, Брендън и Хутс стояха зад трона и се кискаха като ученици, на които бяха разказали неприличен анекдот.
— Да му се не види! Толкова бях жаден, че напълно те забравих! — възкликна русокосият. — Ама че съм невъзпитан! Но водата изглеждаше толкова студена и чиста, толкова съблазнителна…
Поднесе каната на момчето, а когато то понечи да я вземе. Тик Так я дръпна и с леден тон процеди:
— Първо ще ми разкажеш всичко, което знаеш за диполярните компютри и транзитивните схеми.
— Моля? — Джейк крадешком хвърли поглед към вентилационния отвор, но златистите очи ги нямаше. Започваше да подозира, че са били плод на въображението му. Отново погледна към исполина и разбра, че няма да получи нито капка вода. Колко глупаво от негова страна да повярва в милосърдието на Тик Так. — Какво представляват биполярните компютри?
Лицето на русокосия се изкриви от гняв, той плисна остатъка от водата в насиненото, подуто лице на момчето.
— Не се подигравай с мен! — изкрещя, свали сейкото от ръката си и го раз люля пред очите на Джейк. — Преди малко те попитах дали това чудо работи на диполярна система, а ти отговори отрицателно. Не се преструвай на невежа, след като показа, че много добре разбираш всичко!
— Но… но… — Момчето замълча. От страх и объркване му се виеше свят. Имаше усещането, че наблюдава самия себе си отстрани и установи, че се опитва да оближе всяка капчица вода от пресъхналите си устни.
— Под шибания град има хиляда, може би сто хиляди биполярни компютри, а единственият, който действа, не прави нищо, освен да пуска записа с барабаните. Тези компютри са ми необходими! Искам да работят за мен!
Той рязко се приведе, сграбчи Джейк, разтърси го, сетне го запрати на пода. Една от лампите се преобърна и крушката се пръсна с глух кашлящ звук. Тили тихо изпищя и отстъпи назад, в разширените й очи се четеше страх. Копърхед и Брендън уплашено се спогледаха.
Тик Так се наведе над момчето и изкрещя:
— ИСКАМ ГИ! И на всяка цена ще ги имам!
В стаята се възцари тишина, която се нарушаваше само от свистенето на въздуха, проникващ през вентилационните отвори. След миг гневът, който беше изкривил в грозна гримаса лицето на исполина, се стопи. Той добродушно се усмихна и помогна на момчето да стане.
— Извинявай. Забравям се, щом си помисля какъв огромен потенциал се крие под този град. Приеми извиненията ми, миличък. — Вдигна каната и я подхвърли на Тили. — Напълни я, дебела мързелано! Какво си ме зяпнала? — Отново се обърна към момчето и на лицето му грейна престорената усмивка на водещ на телевизионно състезание. — Е, и двамата се помайтапихме, стига толкова. Ще ми разкажеш всичко, което знаеш за диполярните компютри и транзитивните схеми, после ще ти дам вода.
Джейк отвори уста (нямаше представа какво щеше да каже), в този миг се случи нещо невероятно — гласът на Стрелеца изпълни съзнанието му.
„Отвлечи вниманието им, Джейк, Ако виждаш бутон за отваряне на вратата, застани до него.“
Тик Так внимателно се взираше в него.
— Според мен току-що ти хрумна пешо, пиленце мое. Прав съм, нали? Никога не греша за такива неща. Хайде, сподели тайната със стария си приятел Тики.
С крайчеца на окото си момчето забеляза някакво движение. Не смееше да погледне към вентилационния отвор, докато Тик Так го наблюдаваше, но знаеше, че Ко се е върнал.
„Отвлечи вниманието им…“ Внезапно се досети какво да направи.