— Наистина ми хрумна нещо, но не беше свързано с компютрите, а с приятеля ми Гашър. И с неговия приятел Хутс.
— И таз хубава! — провикна се пиратът. — Какви ги дрънкаш, момче?
— Защо не кажеш на Тик Так кой ти даде паролата? А пък аз ще му подскажа къде криеш листчето, на което е написана.
Исполинът озадачено изгледа момчето, сетне Гашър.
— Ще ми обясниш ли за какво става дума?
— За нищо! — промърмори пиратът, но не издържа и гузно хвърли поглед към Хутс. Предупредих те, че малкият е голям инат…
— Съветвам те да погледнеш в забрадката му — настояваше момчето. — Ще откриеш листче, върху което е написана паролата. Накара ме да му я прочета, защото отгоре на всичко е и неграмотен.
Този път исполинът не беше обхванат от внезапен пристъп на ярост; лицето му потъмня постепенно, както потъмнява небето преди силна буря.
— Покажи какво криеш в кърпата си, Гашър — промълви той. — Позволи на стария си приятел да погледне дори с едно оченце.
— Проклетото хлапе лъже! — изкрещя пиратът, притисна с длани кърпата и отстъпи към стената. Точно над него в мрака проблясваха златистите очи на Ко. — Само му погледни физиономията и ще разбереш, че лъже, което хич не ме учудва — всички хлапета са лъжци.
Тик Так извърна поглед към Хутс, който беше пребледнял като мъртвец, и му заговори с тихия си, ужасяващ глас:
— Какво ще кажеш за свое оправдание? Знам, че с Гашър сте стари приятели, известно ми е, че имаш мозък като на кокошка, но си мислех, че е невъзможно да си толкова глупав, та да запишеш паролата, осигуряваща достъп към вътрешните помещения. Но май съм сгрешил, а?
— Ами… аз… аз само си помислих…
— Млъкни! — извика Гашър и изгледа момчето с нескривана омраза. — Ще те убия, гадино, почакай и ще видиш!
— Свали кърпата — промълви Тик Так.
Момчето пристъпи към „катедрата“ с бутоните.
— Няма! — Пиратът отново притисна с длани кърпата, сякаш се страхуваше, че тя всеки миг ще полети.
— Да пукна, ако я сваля!
— Брендън, помогни му — нареди исполинът.
Човекът понечи да изпълни заповедта. Движенията на Гашър не бяха бързи като на Тик Так, но все пак той реагира мълниеносно: наведе се, измъкна от ботуша си нож и го заби в ръката на Брендън.
— Мръсник! — Раненият изкрещя едновременно от изненада и от болка, а по ръката му потече кръв.
— Погледни кво направи! — изпищя Тили.
— Ама и вие сте едни баби! С всичко трябва да се справям сам! — извика исполинът и скочи на крака. Изглеждаше по-скоро раздразнен, отколкото разгневен. Гашър отскочи назад, като размахваше окървавения нож пред лицето му. Със свободната си ръка продължаваше да притиска забрадката си.
— Не ме докосвай! — извика задъхано. — Обичам те кат брат, Тики, ама ако не се дръпнеш, ще ти разпоря корема! Ще го направя, Бога ми!
— Едва ли — присмехулно процеди исполинът. Извади от ножницата своя кинжал, като здраво стисна костената дръжка. Погледите на всички присъстващи бяха приковани към двамата мъже.
Джейк пристъпи до „катедрата“ и протегна ръка към бутона, чрез който смяташе, че се отваря вратата.
Гашър се придвижваше към люка, притискайки гръб към стената; сменящата се светлина на неоновите лампи обагряше покритото му с язви лице в различни цветове: мъртвешкизелен, болезненочервен, жлъчножълт. Сега Тик Так стоеше под вентилационния отвор, от който надничаше Ко.
— Хвърли ножа, Гашър — спокойно каза исполинът. — Доволен съм от теб, защото изпълни заповедта ми и доведе момчето. Виновен е само Хутс и ще си получи заслуженото. А ти само ми покажи…
Джейк видя как животинчето се подготви за скок и разбра какво възнамеряваше да направи и кой го беше накарал.
— Ко, недей! — изкрещя.
Всички се обърнаха към него. В този момент зверчето се хвърли напред и изби решетката. Тик Так рязко се извърна, а Ко падна върху лицето му и заби нокти и зъби в плътта му.
32
Дори през двойната врата Роланд чу вика на момчето и сърцето му се сви. Зачака колелото да се завърти, но то не помръдваше. Затвори очи, съсредоточи се и се опита да внуши на Джейк да отвори вратата.
Не усети ответна реакция, изображенията бяха изчезнали. Връзката му с момчето, която от самото начало беше нестабилна, се беше прекъснала.
33