Тик Так политна назад, закрещя и започна да удря напосоки, опитвайки се да сграбчи съществото, което се беше вкопчило в лицето му. Усети как ноктите на зверчето изтръгнаха едното му око; нетърпима болка проблесна в мозъка му като факел, хвърлен в тъмен кладенец. Ала в този миг яростта го накара да забрави болката. Сграбчи животинчето, отскубна го от лицето си и го вдигна над главата си, възнамерявайки да го извие като парцал.
— Не! — изпищя Джейк. Забрави за бутона, който отваряше вратата, и сграбчи автомата, който висеше на облегалката на креслото.
Тили изкрещя, останалите се разбягаха. Момчето насочи към Тик Так старовремския германски автомат. Исполинът продължаваше да стиска животинчето, което се опитваше да се изтръгне от хватката му и да захапе дланите му. След миг нададе агонизиращ писък, който напомняше човешки стон.
— Пусни го, мръснико! — изкрещя Джейк и натисна спусъка.
Учудващо за самия него беше запазил хладнокръвие и беше съобразил, че трябва да се прицелва ниско. Грохотът на автомата сякаш разлюля малкото помещение, една от неоновите тръби се взриви и от нея изригнаха оранжеви искри. В плътно прилепналите панталони на Тик Так, на около три сантиметра над коляното зейна дупка и платът се напои с кръв. Исполинът смаяно зяпна; изражението му беше по-красноречиво от всякакви думи — очевидно се беше надявал да живее дълго и щастливо, като от време на време застрелва по някого, но не си беше представял, че сам ще се превърне в мишена. Или по-скоро бе предполагал, че ще стрелят по него, ала никога няма да го улучат. Изненадата му беше неподправена.
„Добре дошъл в истинския свят, мръснико“ — помисли си момчето.
Исполинът запокити зверчето на пода и сграбчи простреляния си крак. Копърхед хвана Джейк за гърлото, в този миг Ко се нахвърли върху него и захапа глезена му. Човекът с тесните копринени панталони изкрещя и отскочи, опитвайки да се отърве от зверчето, което се беше впило в крака му като пиявица. Джейк се извърна и видя, че Тик Так пълзи към него. Беше измъкнал кинжала от ножницата и го стискаше между зъбите си.
— Сбогом, Тики — промърмори момчето и отново натисна спусъка, ала не последва изстрел. Джейк нямаше време да прецени дали са се свършили патроните, или механизмът е заял. Заотстъпва, докато пътят му беше отрязан от „трона“ на великана. Преди да успее да го заобиколи, Тик Так го сграбчи за глезена, а другата му ръка се стрелна към дръжката на кинжала. Останките от лявото му око бяха прилепнали към страната му като желе; другото му око, втренчено в момчето, налудничаво проблясваше.
Джейк се опита да изтръгне крака си от хватката му и падна върху трона. Погледът му попадна на джоб, пришит към вътрешната страна на облегалката за ръцете. От него стърчеше ръкохватка на револвер, украсена със седеф.
— Ах, миличък, как ще страдаш — възторжено прошепна русокосият гигант. Изненаданото му изражение беше заменено от злобна и тържествуваща усмивка. — Ах, как ще те заболи! С какво удоволствие ще те… Какво?…
Усмивката му помръкна и той отново зяпна от учудване, когато момчето насочи револвера към него. Още по-силно стисна глезена му, а Джейк си помисли, че всеки момент ще счупи костите му.
— Няма да посмееш — пискливо прошепна Тик Так.
— Ще посмея и още как — мрачно заяви Джейк и натисна спусъка на резервното оръжие на великана. Дочу се глух трясък, който изглеждаше невинен в сравнение с тевтонския рев на шмайзера. На лявото слепоочие на исполина зейна черна дупчица, ала той продължи да се взира в Джейк, а единственото му око изразяваше недоумение.
Момчето искаше да стреля още веднъж, но пръстът му отказваше да натисне спусъка.
Неочаквано от скалпа на Тик Так се откъсна ивица кожа (все едно, че се отлепи стар тапет) и увисна на страната му. Роланд щеше да разбере какво означава това, но момчето вече не можеше да разсъждава логично. В съзнанието му се вихреше панически ужас, като фуния на торнадо. Сви се в ъгъла на огромното кресло, в този миг хватката на исполина се разхлаби и той падна по очи на пода.
Вратата! Трябва да отвори вратата и да пусне Стрелеца.
Съсредоточавайки се върху тази мисъл, без да забелязва каквото и да било, момчето хвърли револвера, който с трясък падна на металния под, и се надигна от креслото. Точно когато понечи да натисне бутона, нечии ръце се вкопчиха в гърлото му и го задърпаха далеч от „катедрата“, която всъщност беше команден пулт.
— Казах ти, че ще те убия, гадинке — прошепна му някой, — а старият Гашър винаги изпълнява обещанията си.