Момчето се опита да хване пирата, но не успя. Пръстите на Гашър още по-здраво стиснаха гърлото му и започнаха да го душат. Пред очите му се спусна сива пелена, която след миг се обагри в тъмночервено, сетне го обгърна непрогледен мрак.
34
Заработи помпа и колелото в центъра на херметическия люк се завъртя. „Слава Богу“ — помисли си Роланд. Сграбчи с дясната си ръка колелото още преди да е престанало да се движи и дръпна вратата към себе си. Другата врата беше открехната, от помещението се разнасяха звуци от борба и пронизващия лай на Ко, в който се долавяха нотки на ярост и болка.
Роланд я отвори с ритник и видя как Гашър се опитваше да удуши Джейк. Ко беше престанал да хапе Копърхед и се опитваше да спаси момчето, но ботушът на Гашър вършеше двойна работа: предпазваше пирата от зъбите на животното, а Ко — от заразената кръв на умиращия. Брендън отново ритна зверчето, за да го накара да пусне крака на Гашър, но то сякаш не усети болката. Джейк се беше отпуснал в мръсните ръце на похитителя си като марионетка, на която са отрязали конците. Лицето му беше придобило синкав оттенък, устните му бяха станали бледолилави.
Гашър вдигна глава и като видя Стрелеца, дрезгаво изкрещя:
— Това си ти!
— Точно така — любезно потвърди Роланд; стреля и половината от главата на пирата се разлетя на парчета. Той политна назад, при което окървавената му забрадка се раз-върза, и се строполи върху Тик Так. Краката му за барабаниха по металния под, после тялото му се вцепени.
Роланд два пъти стреля в Брендън, който се беше навел над Ко и се готвеше отново да го изрита. Човекът се завъртя като пумпал, блъсна се в стената и се свлече надолу, като се държеше за една от неоновите тръби. През пръстите му се процеждаше призрачна зеленикава светлина.
Животинчето докуцука до Джейк и заоблизва мъртвешкибледото му лице.
Копърхед и Хутс очевидно разбраха какво ги очаква и едновременно хукнаха към тясната врата, откъдето беше минала Тили, за да донесе каната с вода. Моментът не беше подходящ за прояви на благородство — Роланд застреля в гръб и двамата. Не биваше да губи нито миг и не смееше да рискува те да съберат смелост и да го нападнат.
Под купола на помещението проблеснаха ярки оранжеви светлини, разнесе се дрезгав вой на сирена, който отекваше в каменните стени. След секунди аварийното осветление запримигва в такт със сирената.
35
Еди се връщаше при Сузана, когато прозвуча сирената. Той подскочи от изненада и вдигна пистолета, прицелвайки се в празното пространство.
— Хей, какво става?
Младата жена поклати глава в знак, че не знае. Воят на сирената беше ужасяващ, но това беше само част от проблема; звукът бе толкова силен, че заплашваше да спука тъпанчетата им. Все едно чуваха клаксон на огромен камион, но стократно усилен.
В този момент оранжевите лампи запулсираха. Когато застана до количката, Еди забеляза, че бутоните „КОМАНДА“ и „ВХОД“ бяха обагрени в червено и ту светваха, ту угасваха като намигащи очи.
— Блейн, какво става? — извика младежът. Огледа се, но видя само лудо подскачащи сенки. — Това твое дело ли е?
Не последва отговор, но се разнесе ужасяващ метален смях, напомнящ на Еди за механичния клоун, който стоеше пред къщичката на ужасите на Кони Айлънд.
— Блейн, престани! — изкрещя Сузана. — Как да отговоря на загадката ти, когато около нас оглушително вият сирени?
Смехът секна така внезапно, както беше избухнал, но Блейн мълчеше. А може би беше отговорил: зад решетката, която ги отделяше от перона, по команда на биполярните компютри, които Тик Так мечтаеше да използва, се включиха огромни двигатели, захранвани от мощни турбини. За пръв път от десет години Блейн беше буден и се подготвяше да потегли на път.
36
Сирените, чието първоначално предназначение е било да предупреждават жителите на Луд за предстоящо въздушно нападение (и които дори не бяха изпробвани почти цяло хилядолетие), обгърнаха града с покривало от звуци. Всички лампи, които още работеха, се включиха и запулсираха в такт с пронизителния вой. Младите, които обитаваха жилищата, и Беловласите, живеещи в подземията, бяха убедени, че е дошъл краят, от който винаги се бяха страхували. Беловласите решиха, че е настъпила фатална повреда в машините. Младите, които бяха убедени, че призраците, скрити в подземните машини някой ден ще възкръснат и ще отмъстят на живите, вероятно по-правилно тълкуваха случващото се.