Разбира се, в архаичните компютри, намиращи се в подземията, се бяха съхранили останки от разум. Те напомняха на човек, който е започнал да губи ума си под въздействието на външни фактори. В продължение на осемстотин години компютърното чудовище беше запазило в паметта си своята чужда на хората логика; навярно щеше да я съхранява още осемстотин години, ако не се бяха появили Роланд и приятелите му. Ала този mens non corpus — безтелесен разум — с всяка изминала година беше обезумявал все повече; дори в периодите на все по-продължителен сън той виждаше сънища, които с промяната на света ставаха все по-ненормални. Сега, въпреки че невероятните устройства, обслужващи Лъчите, бяха позагубили предишната си мощ, безумният, нечовешки разум се беше пробудил сред руините и се подготвяше за поредната разходка из владенията на мъртъвците.
Или казано с други думи, Блейн се подготвяше да напусне Додж.
37
Роланд, който беше коленичил до момчето, дочу зад себе си стъпки и се обърна, като едновременно вдигна револвера си. Тили, чието жълтеникаво лице изразяваше объркване и благоговеен страх, вдигна ръце и изкрещя:
— Не ме убивай! Моля те, не ме убивай!
— Тогава бягай — сопна й се Стрелецът, а когато тя понечи да затича, я удари по крака с ръкохватката на револвера. — Мини през вратата, през която влязох. И ако още веднъж се срещнем, ще бъда последното, което ще видиш. А сега се махай от очите ми!
Жената изчезна сред подскачащите сенки.
Роланд прилепи ухо към гърдите на момчето и притисна длан към другото си ухо, за да заглуши воя на сирените. Сърцето на Джейк биеше бавно, но силно. Стрелецът хвана момчето под мишниците, в този момент то отвори очи и дрезгаво прошепна:
— Този път не ме остави да падна.
— Не. Никога повече няма да те изоставя в беда. А сега замълчи и се опитай да си отдъхнеш.
— Къде е Ко?
— Ко! — излая животинчето. — Ко!
Брендън му беше нанесъл няколко удара с нож, но нито една рана не изглеждаше смъртоносна, нито дори сериозна. Очевидно животинчето изпитваше болка, но също така беше ясно, че е полудяло от радост. Взираше се в момчето с блеснали очи, изплезило дългия си розов език, после извика с хрипливия си глас:
— Ейк! Ейк!
Джейк се разплака и протегна ръце. Накуцвайки, Ко се приближи и му позволи за миг да го притисне в прегръдките си.
Роланд се изправи и се огледа, като обърна особено внимание на вратата, намираща се противоположно на херметическия люк. Направило му беше впечатление, че двамата, които бе застрелял в гръб, както и жената, се опитваха да излязат оттам. Грабна Джейк на ръце и се отправи към тясната врата; Ко вървеше по петите му. Той отмести с крак трупа на един от Беловласите, наведе се и мина през вратата. Озова се в помещение, което явно беше кухня, но повече приличаше на кочина въпреки вградените електроуреди и стоманените стени. Очевидно Беловласите изпитваха презрение към домакинската работа.
— Нещо за пиене — прошепна момчето. — Моля… толкова съм жаден…
Стрелецът изпита странното чувство, че се е върнал назад във времето. Спомни си как беше тича през пустинята, полуобезумял от горещината и еднообразната гледка. Спомни си как, умирайки от жажда, беше припаднал в конюшнята на крайпътната станция и как беше дошъл на себе си от глътката студена вода. Тогава Джейк беше свалил ризата си, беше я намокрил под струята на помпата и му беше дал да пие. Сега беше неговият ред да стори същото за момчето.
Огледа се, видя умивалника, приближи се до него и завъртя кранчето на чешмата. Потече чиста, студена вода. Над тях, около тях, под тях продължаваха да вият сирени.
— Можеш ли да се изправиш?
Момчето кимна.
Роланд му помогна да се изправи на крака. Беше готов да го хване, ако залитнеше, но Джейк се вкопчи в ръба на умивалника и пъхна глава под водната струя. Стрелецът вдигна Ко, огледа раните му и забеляза, че кръвта вече се съсирваше. „Имал си голям късмет, косматко“ — помисли си, после протегна ръка покрай Джейк, напълни шепата си с вода и даде на зверчето да пие.
Най-сетне Джейк се отдръпна от умивалника, мократа му коса беше прилепнала към черепа му. Още беше блед като платно, по лицето му имаше синини от побоя, но вече изглеждаше много по-добре. Когато се беше навел над него, Стрелецът се бе изплашил, че момчето е мъртво.