— Да.
В едно от помещенията, намиращи се от двете страни на коридора, се разнесе експлозия; металният под потрепери, дочуха се писъци, които се сляха в нестроен хор. За миг пулсиращите светлини угаснаха, а сирените замлъкнаха, сетне отново започнаха да вият. През вентилационните отвори нахлу задушлив дим. Ко размърда нослето си и кихна.
— КАЖИ МИ НЯКОЯ ОТ ТВОИТЕ ГАТАНКИ, СТРЕЛЕЦО — настоя гласът. Говореше напълно невъзмутимо, сякаш се намираха на тих селски площад, вместо под град, който всеки момент можеше да полети във въздуха.
Роланд се замисли и първото, което му хрумна, беше любимата загадка на Кътбърг.
— Какво е по-добро от боговете и по-отвратително от дъха на болен старец? Мъртъвците се хранят с него, ако живите го ядат, чака ги бавна смърт.
Настъпи тишина. Джейк скри лицето си в козината на Ко, опитвайки да се скрие от миризмата на горяща човешка плът.
— ВНИМАВАЙ, СТРЕЛЕЦО! — Гласчето беше едва чуто, напомняше слаб повей на вятъра през най-горещия летен ден. Гласът на Блейн се разнасяше от всички високоговорители, но този идваше от устройството, което беше точно над тях. — ВНИМАВАЙ, ДЖЕЙК ОТ НЮ ЙОРК. ДВИЖЕТЕ СЕ БАВНО И БЪДЕТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕДПАЗЛИВИ
Момчето погледна спътника си — очите му бяха разширени от смайване. Роланд едва забележимо поклати глава и вдигна пръст, сякаш искаше да почеше носа си, но едновременно притисна пръст към устните си. Джейк се досети, че Стрелецът му подсказва да запази мълчание.
— ХУБАВА ГАТАНКА — най-сетне заяви Блейн. Изглеждаше искрено възхитен. — ОТГОВОРЪТ Е „НИЩО“, НАЛИ?
— Да — отвърна Роланд. — Много си умен.
Когато гласът отново заговори, Стрелецът долови същото, което беше забелязал и Еди: ненаситност.
— КАЖИ МИ ОЩЕ ЕДНА. Роланд дълбоко си пое въздух.
— След малко.
— НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ НЕ МИ ОТКАЗВАШ, СИНЕ НА СТИВЪН, ЗАЩОТО ТОВА СЪЩО Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕУЧТИВО.
— Заведи ни при нашите приятели и ни помогни да се измъкнем от Луд. След това може би ще ни остане време за гатанки.
— МОГА ДА ВИ УБИЯ НА МЯСТО. — Този път гласът беше студен като зимен вятър.
— Сигурен съм — отговори Роланд. — Но тогава не ще има кой да ти задава гатанки.
— ГОЛЯМА РАБОТА! ЩЕ ВЗЕМА КНИГАТА НА МОМЧЕТО!
— Да крадеш е много по-лошо, отколкото да прекъсваш събеседника си — отбеляза Роланд. Говореше спокойно, но с осакатената си дясна ръка здраво стискаше рамото на Джейк. Момчето погледна към високоговорителите и заяви:
— Не забравяй, че в книгата липсват отговорите на гатанките. Някой е откъснал последните страници. — В пристъп на вдъхновение той докосна челото си. — Всички отговори са тук.
— ЗАПОМНЕТЕ, ЧЕ НИКОЙ НЕ ОБИЧА ХИТРЕЦИТЕ — обади се Блейн. Последва нова експлозия, този път по-силна и по-наблизо. Взривната вълна изтръгна една от вентилационните решетки, която прелетя през кухнята като снаряд. След секунда на вратата, която водеше към подземния свят на Беловласите, застанаха двама мъже и една жена. Стрелецът насочи револвера си към тях, но го отпусна, когато непознатите, без дори да погледнат към него и момчето, тичешком прекосиха помещението и изчезнаха в мрака на шахтата. Приличаха на животни, които бягат от горски пожар.
Една от стоманените плоскости на тавана се отмести, зад нея цареше непрогледна тъмнина. В отвора проблесна нещо сребристо, след няколко секунди се появи стоманено кълбо с диаметър около трийсет сантиметра и увисна във въздуха.
— СЛЕДВАЙТЕ ГО — лаконично нареди Блейн.
— Ще ни заведе ли при Еди и Сузана? — обнадеждено попита момчето.
Блейн не благоволи да отговори, но когато кълбото се понесе по коридора, Роланд и Джейк го последваха.
38
Джейк си спомняше само смътно онова, което последва. Беше напуснал своя свят година преди деветстотин души масово да се самоубият в градче, наречено Гаяна, но знаеше за периодичните групови самоубийства на лемингите и разбираше, че нещо подобно се случва в загиващия подземен град на Беловласите.
Непрекъснато се разнасяха експлозии — някои на нивото, на което се намираха Стрелецът и момчето, но повечето много по-дълбоко. От време на време през вентилационните отвори нахлуваше дим, но повечето въздухопречиствателни системи още работеха и поглъщаха дима преди да е задушил хората. Роланд и Джейк не видяха пожари, но обитателите на подземния град реагираха така, сякаш беше настъпил апокалипсис. Повечето панически бягаха с изкривени от ужас лица, но докато следваха стоманеното кълбо по коридорите, Стрелецът и момчето забелязаха мнозина, които се бяха самоубили. Някои се бяха застреляли, други си бяха прерязали гърлата или вените, неколцина очевидно бяха погълнали отрова. Лицата на всички мъртъвци бяха застинали в маска на неописуем ужас. Джейк не проумяваше какво ги е подтикнало да посегнат на живота си, ала Роланд знаеше какво се е случило със съзнанието им, когато мъртвият от столетия град е оживял, след което сякаш методично е започнал да се самоунищожава. Знаеше и още нещо — че Блейн съзнателно ги е подтикнал към самоубийство.