— Виждам ескалатор — изкрещя Сузана, опитвайки се да надвика оглушителния вой на сирените. Приведе се още повече и надникна в процепа.
— Да — извика в отговор младежът. — Щом има ескалатор, навярно долу ще открием магазини за луксозни сувенири, парфюми и дамско бельо.
— Какво?
— Няма значение.
— Еди! — изкрещя тя и лицето й грейна от радост. Приведе се още повече, а младежът побърза да я хване, за да не падне от количката._ — Виждам Роланд и Джейк_!
Подът под тях потрепери, когато мраморната плоча рязко престана да се движи. Двигателите, които я бяха премествали по невидими релси, се изключиха и воят им постепенно затихна. Еди изтича до ръба на процепа и видя Роланд на движещото се стъпало на ескалатора. Джейк, пребледнял като платно и окървавен, беше до него и се държеше за рамото му. А зад тях надничаше Ко.
— Роланд! Джейк! — изкрещя младежът, подскочи, размаха ръце и затанцува на ръба на процепа.
Двамата вдигнаха глави и също замахаха. Момчето едва сдържаше радостта си, а устните на Стрелеца, който много рядко се усмихваше, леко помръднаха. „Започвам да вярвам в чудеса“ — помисли си Еди. Внезапно изпита усещането, че сърцето ще изскочи от гърдите му; затанцува по-буйно, сякаш се страхуваше, че ако престане да се движи, ще избухне от изпълващите го радост и облекчение. Едва сега осъзнаваше доколко е бил сигурен, че никога повече няма да видят Стрелеца и момчето.
— Хей, момчета! Всичко е наред. Хайде, побързайте!
— Еди, помогни ми.
Той се обърна. Сузана се опитваше да се измъкне от количката, но панталоните й от еленова кожа се бяха закачили в спирачния механизъм. Тя едновременно плачеше и се смееше, черните й очи блестяха от радост. Младежът я вдигна толкова рязко, че инвалидната количка се наклони и с трясък падна на мраморния под. Младата жена го хвана през врата, а със свободната си ръка махаше на Роланд и Джейк и викаше:
— Елате при нас! Хайде, размърдайте задниците си!
Когато Стрелецът и момчето се изкачиха на повърхността, Еди прегърна Роланд, а Сузана обсипа с целувки лицето на Джейк. Ко тичаше насам-натам, подскачаше и лаеше.
— Миличък, добре ли си? — прошепна младата жена.
— Да — отвърна момчето. Продължаваше да се усмихва, но очите му бяха насълзени. — И адски се радвам, че съм тук. Не можеш да си представиш колко съм щастлив.
— О, представям си, сладурче. — Тя се обърна към Стрелеца. — Какво са му сторили! Изглежда така, сякаш го е прегазил булдозер.
— Главният виновник за състоянието му е Гашър, но вече няма да безпокои Джейк… нито когото и да било.
— А ти как си, голямо момче? Добре ли си?
Той кимна и се огледа.
— Значи това е Гарата.
Еди, който надничаше в процепа, кимна утвърдително и попита:
— Какво има там, долу?
— Машини и безумие.
— Както винаги си многословен — иронично подхвърли младежът, после широко се усмихна. — Нямаш представа колко се радвам да те видя, приятел!
— Вярвам ти. — Роланд също се усмихна и си помисли: „Как се променят хората“. Само преди месец Еди за малко не беше прерязал гърлото му.
Невидимите подземни двигатели отново заработиха. Ескалаторът престана да се движи. Мраморната плоча се плъзна обратно и закри пролуката в пода. Джейк пристъпи към преобърнатата инвалидна количка и се наведе да я изправи, но в този миг забеляза розовия силует зад металните решетки. Дъхът му спря, виждаше наяве онова, което му се беше присънило след напускането на Ривър Кросинг: дългия влак с аеродинамична форма, който се носеше през пустите поля на Западен Мисури и щеше да връхлети върху него и Ко.
Двете триъгълни предни стъкла блестяха на лицето на приближаващото се чудовище и напомняха на огромни очи. Сънят се превръщаше в действителност… страховете на Джейк се потвърждаваха.
Еди се приближи и прегърна момчето.
— Ето го и нашият влак. Мисля, че напълно отговаря на рекламата. Какво ще кажеш?
— Не е нищо особено — промърмори то. Чувстваше, че няма сили да говори.
— И аз съм на същото мнение. Само дето може да говори и си пада по гатанките.