Джейк само кимна.
Роланд беше сложил Сузана да седне на бедрото му и двамата разглеждаха кутията с клавишите, разположени във формата на ромб. Момчето и младежът се приближиха до тях. Еди с изненада откри, че все поглеждаше към Джейк, за да се убеди, че не е станал жертва на халюцинация и че хлапето върви редом с него.
— Какво ще правим сега? — обърна се той към Роланд.
Стрелецът прекара пръст по номерираните бутони и вдигна рамене.
— Струва ми се, че двигателите на Блейн заработиха на по-високи обороти — продължи младежът. — Трудно е да се прецени заради воя на сирените, но мисля, че не греша… в края на краищата това е само робот, нали? Представи си, че потегли без нас?
— Блейн! — извика Сузана. — Блейн, тук ли…
— СЛУШАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО, ПРИЯТЕЛИ — прогърмя гласът на Блейн. — В ПОДЗЕМИЯТА СА СКЛАДИРАНИ ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО КОНТЕЙНЕРИ С ХИМИЧЕСКИ И БИОЛОГИЧЕСКИ БОЙНИ ВЕЩЕСТВА. СТАРТИРАХ ОПЕРАЦИЯ, КОЯТО ЩЕ ПРИЧИНИ ЕКСПЛОЗИЯ И ЩЕ ОСВОБОДИ ОТРОВНИТЕ ГАЗОВЕ. ВЗРИВЪТ ЩЕ ИЗБУХНЕ СЛЕД ДВАНАЙСЕТ МИНУТИ.
За миг той замлъкна, сетне четиримата дочуха гласеца на малкия Блейн, който почти се заглушаваше от сирените:
— … знаех, че ще се случи нещо подобно… трябва да побързате…
Еди не му обърна внимание, тъй като сам беше стигнал до същото заключение. Разбира се, че нямаха време за губене, но в момента съзнанието му беше заето с нещо много по-важно.
— Защо? — възкликна той, обръщайки се към розовото чудовище. — Защо си сторил това?
— БИ ТРЯБВАЛО ВЕЧЕ ДА СИ СЕ ДОСЕТИЛ. АКО ВЗРИВЯ ГРАДА, ЩЕ УНИЩОЖА И СЕБЕ СИ. КАК ТОГАВА ЩЕ ВИ ОТВЕДА КЪДЕТО ЖЕЛАЕТЕ?
— Но хиляди от обитателите му още са живи. Ще ги убиеш!
— ДА — спокойно отговори Блейн. — И КАКВО ОТ ТОВА?
— Защо! — изкрещя Сузана. — Защо го направи?
— ЗАЩОТО МИ ДОСАЖДАТ. ВИЕ ЧЕТИРИМАТА ОБАЧЕ ВЪЗБУЖДАТЕ ИНТЕРЕСА МИ. РАЗБИРА СЕ, ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ТОВА КОЛКО ОРИГИНАЛНИ СА ГАТАНКИТЕ ВИ. КАТО ЗАГОВОРИХМЕ ЗА ГАТАНКИ, ВРЕМЕ Е ДА РАЗГАДАЕТЕ МОЯТА. ИМАТЕ ТОЧНО ЕДИНАЙСЕТ МИНУТИ И ДВАЙСЕТ СЕКУНДИ ДО ЕКСПЛОЗИЯТА.
— Взривът не бива да избухне! — изкрещя Джейк, надвиквайки рева на сирените. — Отровните газове бързо се разпространяват. Има опасност да загинат дори старците в Ривър Кросинг.
— ХИЧ НЕ МИ ПУКА — с безразличие заяви Блейн. — НО ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ЖАЛКОТО СИ СЪЩЕСТВУВАНЕ ОЩЕ НЯКОЛКО ГОДИНИ. ЗАПОЧНАХА ЕСЕННИТЕ БУРИ И СИЛНИТЕ ВЕТРОВЕ ЩЕ ОТНЕСАТ ГАЗОВЕТЕ ВСТРАНИ ОТ РИВЪР КРОСИНГ. ОБАЧЕ ВАШЕТО ПОЛОЖЕНИЕ ИЗОБЩО НЕ Е РОЗОВО, ЗАТОВА ВИ СЪВЕТВАМ ДА СИ НАПРЕГНЕТЕ МОЗЪЦИТЕ… В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НЕ ВИ ОЧАКВА НИЩО ДОБРО. — Замълча, сетне добави: И ОЩЕ НЕЩО — СМЪРТТА ПРИ ОБГАЗЯВАНЕ Е МНОГО МЪЧИТЕЛНА.
— Спри експлозията! — извика момчето. — Ще ти задаваме гатанки, нали, Роланд? Не подозираш колко гатанки знаем.
Блейн се засмя. Смя се продължително и гръмогласно — пристъпи на електронно кикотене огласяха огромното помещение и се сливаха с монотонния вой на сирените.
— Изключи устройството! — изкрещя Сузана. — Изключи го! Изключи го!
Блейн се подчини.
Ревът на сирените стихна. Настъпилата тишина, която им се стори оглушителна, беше нарушавана само от барабаненето на дъжда върху покрива.
Гласът, който прозвуча от високоговорителите, беше тих, замислен, безжалостен.
— ОСТАВАТ ВИ ДЕСЕТ МИНУТИ. ДА ПРОВЕРИМ ДАЛИ ДЕЙСТВИТЕЛНО СТЕ ИЗОБРЕТАТЕЛНИ.
40
— Андрю!
„Тук няма никакъв Андрю, непознати човече — помисли си той_. — Андрю отдавна е мъртъв, както ще бъда и аз след малко.“_
— Андрю! — настоятелно повтори гласът.
Разнасяше се някъде отдалеч, от пресата за ябълки, в каквато се беше превърнала главата му.
Някога наистина съществуваше момче на име Андрю. Баща му го беше завел в парка в западния край на Луд, където растяха ябълкови дървета и се издигаше ръждясала ламаринена барака; тя изглеждаше отвратително, но отвътре се разнасяше прекрасен аромат. Бащата обясни, че това е домът на сайдера. После погали момчето, каза му да не се страхува и го преведе през входа, който беше закрит с одеяло.
Край стените на помещението бяха наредени огромни кошници с ябълки. Кльощав старец, чиито мускули се гърчеха като червеи под бледата му кожа, изсипваше ябълките в машината, разположена в средата на помещението. От нея в единия й край излизаше ябълков сок. Още един човек стоеше до тръбата и пълнеше със сайдер гърне след гърне. Зад него се намираше трети, чието задължение беше да удря по главата наливащия гърнетата, когато онзи разливаше прекалено много от пенливата течност.