— Не разбирам за какво говориш — обади се русокосият. Главата му отново пулсираше от болка, чувстваше, че му се завива свят.
— И не е необходимо — побърза да каже непознатият. — Хайде, Андрю, трябва да побързаме. Какъв изпълнен със събития ден, а? Ако ни провърви, Блейн ще ги изпече на перона, където те безсъмнено още стоят. Горкичкият, с течение на времето става все по-своенравен. Но все пак не е зле да побързаме.
Прегърна Куик през раменете и без да престане злорадо да се киска, го поведе към люка, през който само преди минути бяха минали Роланд и Джейк.
VI. Загадката и пустата земя
1
— Побързайте, кажете ми гатанката — напрегнато изрече Роланд.
— Какво ще стане с жителите на града? — попита Еди. — С какво можем да им помогнем?
— С нищо. Но има известна вероятност да помогнем на себе си. И тъй, каква беше гатанката?
Младежът погледна към аеродинамичния силует на едно-релсовия влак.
— Каза, че трябвало да задействаме помпата му, която обаче се включвала отзад напред. Разбираш ли нещо?
Роланд се замисли, после поклати глава и погледна към момчето.
— Хрумва ли ти нещо, Джейк?
— Абсолютно нищо. Дори не виждам помпа.
— Навярно това е най-лесната част. Казваме „той“ вместо „то“, тъй като възприемаме Блейн като живо същество, макар да е само машина — много умна, но все пак машина. Той сам е включил двигателя си, ала навярно има някакъв код или комбинация за отварянето на портала и на вратите на влака.
— Да побързаме! — нервно ги подкани Джейк. — Изминали са поне две-три минути, откакто той разговаря с нас.
— Не бъди толкова сигурен — мрачно се обади Еди. — Тук времето е различно понятие от онова, което познаваме.
— Но…
— Да, прав си. — Младежът погледна към Сузана, но тя като хипнотизирана се взираше в ромба, образуван от номерираните бутони, а изражението й беше някак замечтано. Той отново се обърна към Роланд: — Предполагам, че си прав и става въпрос за някаква кодова комбинации, свързана с бутоните с числа. — Повиши глас и продължи: — Така ли е, Блейн? Мисля, че разгадахме част от гатанката.
Влакът мълчеше, но воят на двигателите му подсказваше, че работят на все по-високи обороти.
— Роланд — ненадейно се обади Сузана, която се изтръгна, от унеса си. — Трябва да ми помогнеш. — Сега на лицето й бяха изписани едновременно ужас, смайване и решителност. Стрелецът си помисли, че никога не е изглеждала по-красива… и по-самотна. Когато стояха на края на поляната и наблюдаваха как мечката се опитва да свали Еди от дървото, Сузана седеше на раменете на Роланд и той не видя изражението й, щом й каза, че именно тя трябва да застреля звяра. Ала знаеше какво е било и в момента го виждаше._ Ка _беше само колело, чието единствено предназначение е да се върти и което в крайна сметка винаги се връща в изходната си точка. Сузана отново се изправяше срещу мечката и изражението й подсказваше, че това й е известно.
— Какво има? — попита я.
— Знам отговора на загадката, но ми се изплъзва. Заседнал е в съзнанието ми както кост засяда на гърлото. Помогни ми да си спомня, но не лицето, а гласа му… онова, което каза.
Джейк сведе очи към ръката си и неочаквано си спомни как проблеснаха зелените очи на Тик Так, когато видя часовника му. Запита се колко ли време им оставаше. В най-добрия случай — не повече от седем минути. Погледна към Роланд, който беше извадил куршум от патрондаша си и го търкаляше по кокалчетата на пръстите си. Момчето усети, че клепачите му натежават и побърза да извърне поглед.
— Чий глас искаш да си спомниш, Сузана Дийн? — тихо и напевно попита Стрелецът. Не гледаше нея, а патрона, движещ се напред-назад. Знаеше, че Джейк е извърнал очи, но Сузана продължава да го наблюдава. Пръстите му заиграха още по-ловко, докато в един миг вече изглеждаше, че патронът се носи във въздуха.
— Помогни ми да си спомня гласа на баща ми — каза Сузана Дийн.
2
За миг настъпи тишина, нарушавана само от далечните експлозии в града, барабаненето на дъжда върху покрива на Гарата и басовото ръмжене на двигателите на Блейн. Сетне се разнесе воят на хидравлично устройство. Еди извърна поглед от куршума, танцуващ над ръката на Стрелеца (струваше му доста усилия; разбираше, че още няколко секунди и сам щеше да изпадне в хипнотичен транс), и надзърна през металните решетки. Върху наклонената розова повърхност между предните стъкла на Блейн постепенно изникваше тъпка сребриста пръчка, подобна на антена.