Сега ромбоидната матрица изглеждаше така:
1
2 3
-4- 5 -6-
7 –8 9 10-
11 -12- 13 –14 15-
-16- 17 -18- 19 –20 21-
-22- 23 –24 25 26 27 28-
29 -30- 31 –32 33 34 35 36-
37 –38 39 40– 41 -42- 43 –44 45-
-46- 47 –48 49 50 51 52– 53 –54 55-
–56 57 58– 59 -60- 61 –62 63 64-
–65 66– 67 –68 69 70– 71 -72-
73 –74 75 76 77 78– 79
–80 81 82– 83 –84 85-
–86 87 88– 89 -90-
–91 92 93 94-
–95 96– 97
–98 99-
-100-
— Погледнете — уморено обясни тя. — Останали са само простите числа от едно до сто. Сигурна съм, че това е комбинацията, чрез която се отваря вратата.
— ИМАТЕ ТОЧНО ЕДНА МИНУТА, ПРИЯТЕЛИ. МИСЛЕХ ВИ ЗА ПО-УМНИ.
Еди не обърна внимание на Блейн, а прегърна младата жена.
— Върна ли се при нас?
— Да. Събудих се някъде по средата на тирадата й, но я оставих да говори. Стори ми се неучтиво да я прекъсна. — Погледна към Роланд и продължи: — Искаш ли да опитаме?
— ПЕТДЕСЕТ СЕКУНДИ.
— Да! Опитай комбинацията, Сузана.
Младата жена понечи да натисне най-горния бутон, но Джейк хвана ръката й и извика:
— Не! Помпата се задейства отзад напред.
Сузана стреснато го изгледа, после се усмихна.
— Прав си. Блейн е умник, но ти не падаш по-долу от него.
Всички безмълвно наблюдаваха как Сузана последователно натискаше бутоните, като започна с номер деветдесет и седем. При всяко натискане се чуваше тихо изщракване. Когато младата жена докосна последния клавиш, вратата в центъра на металната преграда моментално се плъзна встрани; разнесе се неприятен стържещ звук, от релсите в тавана се посипа ръжда.
— СПРАВИХТЕ СЕ ПРЕКРАСНО — с възхищение заяви Блейн. — НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА ВИ ОПОЗНАЯ. ИМАМ УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИ ПОКАНЯ ВЪВ ВАГОНА. ВСЪЩНОСТ ГОРЕЩО ВИ ПРЕПОРЪЧВАМ ДА ТИЧАТЕ. БЛИЗО ДО ВАС ИМА НЯКОЛКО ОТВОРА. ПРЕЗ КОИТО ЩЕ ПРОНИКНЕ ОТРОВНИЯТ ГАЗ.
4
Тримата човеци (единият носеше на гърба си безнога жена) и косматото животинче пробягаха през отворената врата и се спуснаха към Блейн Моно. Влакът, чиито двигатели ритмично работеха, стоеше в тясната си ниша наполовина скрит от перона; приличаше на грамаден розов куршум в отворената цев на мощна пушка. Сред огромното пространство на Гарата Роланд и спътниците му бяха като движещи се точки. Стотиците гълъби, на които им оставаше да живеят четиридесет секунди, кръжаха и пърхаха с криле под покрива. Когато пътешествениците доближиха влака, пластина от корпуса му се отмести и зад нея зейна врата. Коридорът на влака беше застлан с плътен бледосин килим.
— Добре дошли на Блейн — произнесе приятен глас, щом всички побързаха да се качат във вагона. Веднага го познаха — беше по-уверен, но всъщност бе гласът на малкия Блейн. — Слава на Империята! Моля, подгответе за проверка транзитните си билети. Напомняме ви, че пътуването без билет е сериозно престъпление и нарушителите се наказват от закона. Желаем ви приятно пътуване. Добре дошли на Блейн. Слава на Империята! Моля, подгответе…
Неочаквано гласът заговори по-бързо, думите се сливаха като при несвързаното бърборене на шимпанзе, после се разнесе пронизителен вой, последван от рязък звук — Б-У-УП! — и гласът окончателно замлъкна.
— МИСЛЯ, ЧЕ ЩЕ МИНЕМ И БЕЗ ТОВА ДОСАДНО ДРЪНКАНЕ — обади се Блейн.
Отвън се разнесе оглушителна експлозия. Еди, който носеше Сузана, политна напред и щеше да палне, ако Роланд не го беше хванал за рамото. До този миг младежът тайно се беше надявал, че заплахата на Блейн да убие жителите на града с отровен газ е само лоша шега. „Трябваше да се досетиш, че не бива да се доверяваш на онзи, който се забавлява, като имитира гласовете на киноактьори от миналото“ — помисли си.
Зад тях вратата в корпуса се затвори. От невидими отвори се разнесе свистене и Джейк почувства как нещо изпука в ушите му.
— Мисля, че той херметизира кабината!
Еди кимна и се огледа, очите му се разшириха от изумление.
— И аз го почувствах… Господи, виж къде сме попаднали! Обстановката е супер!
Някога беше чел, че една въздухоплавателна компания (доколкото си спомняше, названието й беше „Риджънт Еър“) обслужвала пътници, желаещи да летят от Ню Йорк до Лос Анджелис с по-комфортни машини от онези, с които разполагали примерно „Делта“ или „Юнайтед“. Компанията извършила пълно преустройство на стандартния „Боинг-727“, като превърнали пътническата кабина в няколко помещения — салон, бар, зала за видеофилми и спално помещение. Еди си помисли, че отвътре този самолет е приличал на онова, което виждаха сега.