Намираха се в дълго цилиндрично помещение, обзаведено с въртящи се кресла и модулни канапета. В далечния край на салона, който беше дълъг най-малко двадесет метра, се намираше нещо подобно на уютно бистро. Върху подиум от полирано дърво стоеше инструмент, подобен на клавесин, осветяван от невидим прожектор.
От лампите, монтирани на стените по цялото продължение на салона, бликаше приглушена светлина, а в центъра на тавана висеше полилей. На Джейк му се стори, че полилеят е умалено копие на онзи, който беше видял сред развалините в Двореца. Изобщо не се изненада — започнал бе да възприема подобни съвпадения като съвсем естествени. Единственото необичайно нещо в това разкошно помещение беше липсата на прозорци.
Но най-поразяващото в салона беше изработената от лед скулптура на стрелец, която стоеше върху пиедестала точно под полилея. В лявата си ръка леденият човек държеше револвер, а в дясната стискаше повода на грохнал кон, който уморено креташе зад него. Младежът забеляза, че тази ръка има само три пръста — палец, безименен и кутре. Приликата с Роланд беше поразителна.
Докато Джейк, Еди и Сузана изумено се взираха в умореното лице под ледената шапка, подът на помещението за вибрира.
— ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ РАЗПОЛАГАХ С МНОГО ВРЕМЕ — скромно каза Блейн. — КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ, ХАРЕСВА ЛИ ВИ?
Фантастично е! — възкликна младата жена.
— БЛАГОДАРЯ, СУЗАНА ОТ НЮ ЙОРК.
Еди докосна едно от канапетата. Беше невероятно меко и на младежа му се прииска да се просне на него и да спи поне шестнадесет часа.
— Великите старци май са обичали удобствата, а? Блейн отново се разсмя и пискливите, неприятни нотки в гласа му накараха пътешествениците неспокойно да се спогледат.
— НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАЙ — отбеляза Блейн. — ТОВА Е ВАГОНЪТ ЗА БАРОНИ, КОЙТО, ДОКОЛКОТО ЗНАМ, ВЪВ ВАШИЯ СВЯТ СЕ НАРИЧА… ПЪРВА КЛАСА.
— Къде са останалите вагони?
Блейн не благоволи да отговори. Двигателите му увеличиха оборотите си и подът завибрира още по-силно. Сузана си спомни как пилотите на самолета правеха същото, преди да изведат машините на пистите да излитане на „Ла Гуардия“ или „Айдъл Уайлд“.
— МОЛЯ СЕДНЕТЕ, МОИ ИНТЕРЕСНИ НОВИ ПРИЯТЕЛИ.
Джейк се настани на едно от въртящите се кресла, а Ко скочи на скута му. Роланд седна до него и мимоходом погледна към скулптурата. Барабанът на револвера започваше да се топи и водата се стичаше в плиткия порцеланов басейн, сред който стоеше скулптурата.
Еди и Сузана се настаниха на канапе, което се оказа много удобно.
— Къде отиваме, Блейн? — попита младежът.
Блейн отговори с търпеливия тон на човек, който разговаря с умствено изостанал:
— ЩЕ СЛЕДВАМЕ ПЪТЯ НА ЛЪЧА. ПОНЕ ДОТАМ, ДОКЪДЕТО СВЪРШВАТ РЕЛСИТЕ МИ.
— До Тъмната кула ли? — обади се Стрелецът. Сузана осъзна, че за пръв път той се обръща към бъбривия призрак, живеещ в машината под Луд.
— Само до Топика — прошепна Джейк.
— ТОЧНО ТАКА — обади се Блейн. — ТОПЕКА Е КРАЙНАТА ТОЧКА НА МОЯ МАРШРУТ. УЧУДВАМ СЕ, ЧЕ ГО ЗНАЕТЕ.
Джейк си помисли: „А пък аз се учудвам, че след като знаеш толкова много за нашия свят, нямаш представа, че една жена е написала книга за теб. Може би не си разбрал, защото името е различно. Нима този елементарен номер те е заблудил дотолкова, че умна машина като теб не е забелязала собствената си биография? А какво ще кажеш за Берил Еванс, която е предполагаемата авторка на «Чарли Пуф-паф»? Познавал ли си я? Къде е тя сега?“
Уместни въпроси… ала нещо подсказваше на момчето, че сега не е най-подходящият момент да ги зададе.
Грохотът на двигателите постепенно се усилваше. Подът се разтресе от експлозия, която дали не бе мощна като взрива, разтърсил Гарата в мига, когато се качваха на влака. Сузана разтревожено възкликна:
— Да му се не види! Забравихме инвалидната количка. Еди я прегърна и промълви:
— Прекалено късно е, скъпа.
В този момент Блейн бавно потегли, напускайки Гарата за пръв път от десет години… и за последен път през предългото си съществуване.