— Продължаваше часове наред. Състезателите се строяваха в редица в центъра на залата. Мястото на всеки се определяше чрез жребий и тъй като беше по-изгодно да си последен, всеки се надяваше да изтегли по-голямо число, макар победителят да беше длъжен да отговори правилно поне на една загадка.
— РАЗБИРА СЕ.
— Всеки мъж или жена (сред най-добрите състезатели в Гилеад имаше и жени) се приближаваше до бъчвата, изтегляше парченце кора с написаната върху него гатанка и го предаваше на водещия. Той прочиташе текста и ако претендентът не отгатнеше за три минути, засичани по пясъчния часовник, напускаше състезанието.
— И СЛЕДВАЩИЯТ В РЕДИЦАТА Е ТРЯБВАЛО ДА ОТГАТВА СЪЩАТА ГАТАНКА, ТАКА ЛИ?
— Да.
— СЛЕДОВАТЕЛНО Е ИМАЛ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ.
— Да.
— ЯСНО. БИЛО Е НАПРАВО ЖЕСТОКО.
— Жестоко ли? — намръщи се Роланд.
— Иска да каже, че е било забавно — поясни Сузана.
Стрелецът сви рамене.
— Навярно е било забавно за зрителите, но участниците го приемаха съвсем сериозно и често след края на състезанието и връчването на наградата избухваха спорове и дори юмручни схватки.
— КАКВА БЕШЕ НАГРАДАТА?
— Най-голямата гъска в баронството. И всяка година я получаваше моят учител Корт.
— СИГУРНО МНОГО ГО Е БИВАЛО В ОТГАТВАНЕТО — заяви Блейн и в гласа му се долови уважение към непознатия учител. — ЖАЛКО, ЧЕ НЕ Е ТУК.
„Де да беше“ — помисли си Роланд, а на глас изрече:
— А сега ще ти кажа какво предлагам.
— СЛУШАМ ТЕ С ОГРОМЕН ИНТЕРЕС, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД.
— Нека часовете до края на пътуването да бъдат нашият панаир. Няма да ни караш да отгатваме загадки, защото целта ти е да научиш от нас нови, неизвестни за теб.
— ПРАВИЛНО.
— И без това едва ли ще разгадаем повечето от тях — продължи Стрелецът. — Сигурен съм, че знаеш такива, които биха затруднили дори Корт. — Изобщо не беше сигурен, но след като блъфът му се беше оказал успешен, сега беше време да се „подмаже“ на Блейн.
— РАЗБИРА СЕ — съгласи се компютърът.
Предлагам вместо гъска като награда да ни пощадиш живота. Ще ти задаваме гатанки, докато пътуваме към Топика. Ако до пристигането на крайната гара отгатнеш всички без изключение, ще ни убиеш, както възнамеряваше. Това ще бъде твоята гъска. Но ако се затрудниш, ще ни закараш до Топика и ще ни освободиш, за да продължим пътешествието си — все едно, че ще получим нашата гъска.
Блейн мълчеше.
— Разбра ли условието?
— ДА.
— Съгласен ли си?
Компютърът не отговори. Еди седеше като на тръни, стискаше ръката на Сузана и се взираше в тавана. Младата жена докосна корема си със свободната си ръка и си помисли за тайния плод, който растеше вътре. Джейк милваше зверчето, като внимаваше да не докосва местата, където козината на Ко беше сплъстена от кръв.
Чакаха, докато Блейн — истинският Блейн, останал да води псевдоживот в подземията на града, чийто жители беше убил, да обмисли предложението на Роланд.
— СЪГЛАСЕН СЪМ — най-сетне обяви компютърът. — АКО ОТГОВОРЯ НА ВСИЧКИТЕ ВИ ГАТАНКИ, ЩЕ ВИ ОТВЕДА НА ПОЛЯНАТА, КЪДЕТО СВЪРШВА ПЪТЯТ. СЛУЧИ ЛИ СЕ ДА НЕ УСПЕЯ ДА ОТГАТНА НЯКОЯ, ЩЕ ВИ ПОЩАДЯ И ЩЕ ВИ ЗАКАРАМ В ТОПИКА, ОТКЪДЕТО ЩЕ ПРОДЪЛЖИТЕ ПОХОДА СИ КЪМ ТЪМНАТА КУЛА. ПРАВИЛНО ЛИ СЪМ РАЗБРАЛ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ТИ?
— Да.
— СЪГЛАСЕН СЪМ, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД.
— СЪГЛАСЕН СЪМ, ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК.
— СЪГЛАСЕН СЪМ, СУЗАНА ОТ НЮ ЙОРК.
— СЪГЛАСЕН СЪМ, ДЖЕЙК ОТ НЮ ЙОРК.
— СЪГЛАСЕН СЪМ, КО ОТ СРЕДНИЯ СВЯТ.
Когато чу името си, животинчето любопитно вдигна глава.
— ВИЕ СТЕ КА-ТЕТ — ЕДНО ЦЯЛО, СЪСТАВЕНО ОТ ОТДЕЛНИ ЧАСТИ. АЗ СЪЩО. ЩЕ ПРОВЕРИМ ЧИЙ КА-ТЕТ Е ПО-СИЛЕН.
Настъпи тишина, която се нарушаваше от равномерното бучене на двигателите. Влакът се носеше през ужасяващата пустош към Топика, където свършваше Средният свят и започваше Крайният.
— ХВЪРЛЯЙТЕ МРЕЖИТЕ, ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ! НЕКА СЪСТЕЗАНИЕТО ЗАПОЧНЕ.
Послеслов на автора
Четвъртият том на „Тъмната кула“ скоро трябва да се появи на бял свят, стига да не настъпят драстични промени в живота на Писателя и Читателите да не загубят интерес към творбата. Трудно ми е да бъда по-конкретен; никога не ми е било лесно да намирам вратите към света на Роланд и ми се струва, че все по-трудно изработвам ключа за поредната ключалка. Но щом читателите пожелаят четвърти том, ще го получат, тъй като ако се постарая, още мога да открия света на Роланд… който ме вълнува много повече от другите светове, където ме е пренасяло въображението ми. И подобно на невидимите двигатели на Блейн, историята набира скорост.