Сигурен съм, че мнозина ще останат недоволни от края на „Пустош“, тъй като не е ясно какво ще се случи. На мен самия ми е неприятно да оставя Роланд и приятелите му „в ръцете“ на капризния и злонамерен Блейн; може би няма да ми повярвате, ала също като читателите бях изненадан от края на този том. Но съм убеден, че на книги, които се пишат сами (като тази), трябва да се разрешава сами да избират финала си. Уверявам те, скъпи Читателю, че Роланд и спътниците му са стигнали до една от най-важните граници на своя път.
Мисля, че временно трябва да се разделим с тях, докато отговарят на въпросите на митничарите и попълват необходимите формуляри.
С тази метафора се опитвам да обясня, че засега приключенията на странниците са приключили и че не бива да си изсмуквам от пръстите нови ситуации.
Още не съм сигурен точно какво ще се случи в четвъртия том, макар да ви уверявам, че проблемът с Блейн ще бъде разрешен, че ще научим подробности за младостта на Роланд и че отново ще се срещнем с Тик Так, както и с тайнствения Уолтър, наричан още Вълшебника или Вечния непознат. Точно с тази зловеща и загадъчна личност Робърт Браунинг започва епичната си поема „Чайлд Роланд“:
Точно този злобен измамник, този тайнствен и могъщ вълшебник притежава истинския ключ за Тъмната кула… ключа ще получат онези, които са достатъчно смели да го отнемат.
Онези, които оцелеят.
Бангор, Мейн
5 март 1991 година