„Или да я видя. — помисли си младежът. — Запомни розата… запомни формата на ключа.“
— Едва не ни подпали! — произнесе уморено Сузана.
Роланд поклати глава.
— Мисля, че това приличаше по-скоро на фойерверките, които бароните изстрелваха понякога по време на своите празненства. Ярки, предизвикващи мъничко страх, но напълно безопасни.
На Еди му хрумна нещо:
— Раздвоението в паметта ти изчезна ли? Отиде ли си в мига, в който костта се взриви?
Беше сигурен, че е станало точно така; във филмите, които беше гледал, шоковата терапия винаги помагаше. Но все пак поклати глава.
Сузана потрепери в обятията му.
— Каза, че си започнал да разбираш?
Роланд кимна.
— Мисля, че да. Ако съм прав, то трябва да се притеснявам за Джейк. Където и да е той, в каквото и време да е попаднал, аз се страхувам за него.
— Какво искаш да кажеш? — попита младежът.
Роланд стана и започна да разгръща кожите.
— За днес стига толкова приказки и вълнения. Време е за сън. На сутринта ще тръгнем по следите на мечката и ще се опитаме да намерим портала, който е охранявала. По пътя ще ви кажа каквото знам и каквото смятам, че се е случило… каквото смятам, че продължава да се случва.
С тези думи се уви в старото одеяло, загърна се с еленова кожа и обърна гръб на огъня.
Еди и Сузана си легнаха заедно. Щом решиха, че Стрелецът е заспал, започнаха да се любят. Той не спеше и чу всичко, чу и тихият им разговор. Говориха все за него. Остана да лежи тихичко, с широко отворени очи, вперени в мрака, дълго след като двамата заспаха и дишането им се установи в един монотонен ритъм.
„Колко е хубаво — помисли си, — когато си млад и влюбен.“ Беше хубаво, дори в този свят, превърнал се в едно голямо гробище.
„Наслаждавай се, докато можеш — каза си, — защото ни предстоят срещи със смъртта. Достигнали сме ручей от кръв. Не се съмнявам, че ще ни отведе до цяла река. И дори до океан от кръв. В този свят гробовете стенат, мъртвите се надигат.“
Затвори очи едва когато започна да се развиделява. Спа съвсем за кратко. И сънува Джейк.
19
Еди също сънува — сънува, че се е върнал в Ню Йорк и върви по Второ Авеню с книга в ръка.
В съня му беше пролет. Беше топло, дърветата бяха цъфнали и носталгията го проряза като остра болка, като рибарска кукичка, забила се в стомаха му. „Наслаждавай се на съня, нека продължи колкото се може по-дълго — помисли си той. — Потопи се в съня си… защото никога няма да се върнеш в Ню Йорк. Няма да се прибереш у дома, Еди. Не се надявай.“
Погледна книгата и съвсем не се учуди, когато видя, че това е „Не можеш да се върнеш у дома“ от Томас Улф. На тъмночервената корица бяха изобразени три неща: ключ, роза и врата. Спря за миг, разтвори книгата и прочете първото изречение. „Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше.“
Затвори книгата и продължи да върви. Часът беше около девет сутринта, по Второ Авеню нямаше много движение. Пролетното слънце хвърляше игриви отблясъци по прозорците и яркожълтите таксита, които минаваха и надуваха клаксоните. Някакъв просяк на ъгъла на Второ Авеню и Петдесет и втора улица протегна ръка за милостиня и Еди му подхвърли книгата с червените корици. Забеляза (също без изненада), че просякът е Енрико Балазар. Седеше с подвити крака пред помещението на някаква гадателка. „КЪЩИЧКА ОТ КАРТИ“ гласеше надписът на витрината, на която бе изложена кула, построена от карти таро. На върха се мъдреше Кинг Конг. От главата на огромната маймуна стърчеше малък локатор.
Еди продължи по пътя си, насочи се бавно към центъра на града, без да обръща внимание на рекламите и уличните знаци. Веднага щом го видя, разбра, че се е запътил точно насам. „Това е мястото — каза си той. — Това е.“ На витрината бяха изложени салами и сирена. Надписът гласеше „ДЕЛИКАТЕСЕН МАГАЗИН «ТОМ И ДЖЕРИ»“. Друга реклама твърдеше: „НАЙ-ИЗИСКАНИТЕ БЛЮДА СА НАШ СПЕЦИАЛИТЕТ!“
Докато стоеше и разглеждаше витрината, видя още едно познато лице. Зад ъгъла се зададе Джак Андолини, облечен в костюм с цвят на ванилов сладолед. В лявата си ръка държеше черен бастун. Половината му лице липсваше, отнесено от щипките на ракообразните чудовища.
— Хайде, Еди, влизай — подкани го Джак и отмина. — В края на краищата има и други светове освен този и проклетият влак минава през всички тях.