— Не мога — отвърна той. — Вратата, е заключена.
Нямаше представа откъде то е разбрал, но беше сигурен, изобщо не се съмняваше.
— Дад-а-чум, дуд-а-чи, не се тревожи, ключът е у теб — каза Джак, без да се обръща. Еди погледна в ръката си и видя, че наистина държи ключа: примитивен на вид с три зъба във формата на буква V.
„Тайната е в малката s-образна извивка на последното зъбче“ — помисли си. Пристъпи напред и пъхна ключа в патрона. Завъртя го съвсем лесно. Отвори вратата и се озова сред огромно поле. Огледа се и видя колите, които профучават по Второ Авеню, след което вратата се затвори с трясък и падна. Зад нея нямаше нищо. Съвсем нищо. Еди се огледа отново и това, което видя, го изпълни с ужас. Полето беше аленочервено, сякаш тук се бе разиграла титанична битка и земята не беше могла да попие цялата кръв.
Сетне осъзна, че това не е кръв, а рози.
Обзе го смесено чувство на радост и триумф, то изпълни сърцето му едва ли не до пръсване. Вдигна победоносно свитите си юмруци… сетне замръзна.
Полето се простираше на километри, извисяваше се в далечината, а на хоризонта се издигаше Тъмната кула. Беше огромна каменна колона, която се издигаше толкова високо, че върхът й не се виждаше. Огромната по размери основа на Кулата, оградена от яркочервени рози, свидетелстваше за невероятната й маса и размери, но въпреки това постройката си оставаше удивително елегантна. Камъкът, от който Кулата бе иззидана, се оказа не черен, както бе очаквал Еди, а с цвят на сажди. Тесни прозорци, подобни на амбразури, опасваха сградата във възходяща спирала. Под прозорците се виеше безкрайна каменна стълба, чийто край се губеше във висините. Кулата приличаше на тъмносив удивителен знак, забит над поле от аленочервени рози. Небето над нея бе синьо, осеяно с пухкави бели облаци, които се носеха като платноходки. Кръжаха над Кулата и я отминаваха в безкраен поток.
— Каква величествена гледка! — възкликна Еди. — Величествена и необикновена! Но странното чувство на радост и триумф беше изчезнало; сега изпитваше болка, беше обзет от предчувствие за обреченост. Огледа се и осъзна ужасен, че е застанал в сянката на Кулата. Не, не просто стоеше в сянката, а беше погребан жив в нея.
Изкрещя, но викът му се изгуби в оглушителното тръбене на рог, което се разнесе от върха на Кулата и сякаш изпълни целия свят. Докато звучеше този предупредителен сигнал, започна да се стели мрак. Преливаше на мътни струи, течеше по небето на ручеи, които се вливаха в един поток, поток от мрак. Не приличаше на облак, а по-скоро на тумор. Небето почерня. Сетне Еди видя, че това не е облак, нито тумор; мракът започна да придобива определена форма, заприлича на циклоп, който се втурна към мястото, където стоеше той. Нямаше смисъл да бяга от звяра, спуснал се от небето; щеше да го настигне, да го сграбчи и да го отнесе със себе си. Щеше да го отнесе в Тъмната кула и Еди никога нямаше да види отново светлина.
В мрака се образуваха отвори, подобни на огромни, нечовешки очи. Всяко от тях бе с размерите на Шардик, който лежеше мъртъв в гората; и двете очи гледаха право в Еди. Бяха червени — червени като рози, червени като кръв.
В главата му прокънтя гласът на мъртвия Джак Андолини: „Хиляда светове, Еди — десет хиляди светове! Влакът минава през всеки един. Ако, разбира се, успееш да го подкараш, И ако наистина го сториш, това ще бъде само началото на твоите проблеми, защото ще ти бъде адски трудно да го спреш.“
Гласът на Джак зазвуча механично, зацикли: „Ще ти бъде адски трудно да го спреш, Еди, момчето ми, повярвай. Ще ти бъде адски…“
— ЗАПОЧВАМЕ ИЗКЛЮЧВАНЕ. ИЗКЛЮЧВАНЕТО ЩЕ ЗАВЪРШИ СЛЕД ЕДИН ЧАС И ШЕСТ МИНУТИ!
В съня си Еди вдигна ръце, за да закрие очите си…
20
… и се събуди, седнал край угасналия огън. Гледаше света между пръстите си. В главата му продължаваше да кънти гласът на коравосърдечен командир от специалните части, който крещеше в мегафона.
— ОПАСНОСТ НЯМА! ПОВТАРЯМ, ОПАСНОСТ НЯМА! ПЕТ СУБАТОМНИ ЕЛЕМЕНТА СА ИЗЛЕЗЛИ ИЗВЪН СТРОЯ! ДВА СУБАТОМНИ ЕЛЕМЕНТА СЕ НАМИРАТ ВЪВ ФАЗА НА ИЗКЛЮЧВАНЕ, ЕДИН СУБАТОМЕН ЕЛЕМЕНТ РАБОТИ С ДВА ПРОЦЕНТА ОТ МОЩНОСТТА СИ. ТЕЗИ ЕЛЕМЕНТИ НЕ СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА НОРМАЛНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМИТЕ! ПОВТАРЯМ, ТЕЗИ ЕЛЕМЕНТИ НЕ СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА НОРМАЛНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМИТЕ! ДОКЛАДВАЙТЕ ПОЛОЖЕНИЕТО НА НОРТ СЕНТРЪЛ ПО-ЗИТРОНИКС ЛИМИТЕД! ОБАДЕТЕ СЕ НА 1-900-44! КОДОВАТА ДУМА НА ДАДЕНОТО УСТРОЙСТВО Е „ШАД-РИК“. ОБЯВЕНА Е НАГРАДА! ПОВТАРЯМ, ОБЯВЕНА Е НАГРАДА!