Гласът замлъкна. Еди видя Роланд, застанал на края на поляната, да държи Сузана на ръце. Двамата гледаха в посоката, от която идваше гласът, и когато записът започна да се повтаря, младежът успя да излезе от вцепенението на кошмара. Стана и отиде при Роланд и Сузана; питаше се колко ли века са минали от деня, в който е било записано това съобщение, програмирано за излъчване единствено в случай на непоправима повреда в системите.
— СИСТЕМАТА Е В ПРОЦЕС НА ИЗКЛЮЧВАНЕ! ИЗКЛЮЧВАНЕТО ЩЕ ЗАВЪРШИ СЛЕД ЕДИН ЧАС И ПЕТ МИНУТИ! ОПАСНОСТ НЯМА! ПОВТАРЯМ, ОПАСНОСТ…
Докосна ръката на Сузана. Тя се обърна към него.
— Кога започна това?
— Преди петнайсетина минути. Ти спеше като заклан… Слушай, изглеждаш ужасно! Да не си болен?
— Не. Сънувах кошмар.
Роланд го гледаше така изпитателно, че той се почувства неловко.
— Понякога истината се крие в сънища, Еди. Какъв беше твоят?
Младежът се замисли за миг, сетне поклати глава.
— Не си спомням.
— Съмнявам се.
Той сви рамене и едва забележимо се усмихна.
— Съмнявай се, щом желаеш. А ти как се чувстваш тази сутрин?
— Като вчера — отвърна Стрелецът, без да откъсва поглед от него.
— Престанете — намеси се младата жена. Гласът й беше рязък, издаваше нервност. — Няма ли какво да правите, освен да се заяждате като хлапета? И точно тази сутрин, когато мъртвата мечка се опитва да проглуши целия свят.
Стрелецът кимна, но продължи да гледа Еди.
— Добре… но все пак сигурен ли си, че не искаш да споделиш нещо?
Младежът се замисли дали да му разкаже за видяното в пламъците на огъня, за съня. Сетне реши да не го прави. Помнеше розата в огъня, помнеше и розите, покрили полето с червен килим. Но едва ли можеше да ги опише както ги бе видял с очите си, както ги бе почувствал със сърцето си; щеше да се получи някаква евтина имитация. Засега искаше да помисли върху случилото се.
„Запомни — каза си той… само че този път гласът, прозвучал в главата му, не приличаше на неговия. Беше по-плътен, по-зрял — глас на непознат. — Запомни розата… и формата на ключа“
— Ще ги запомня — промълви.
— Какво ще запомниш? — попита Роланд.
— Ще ти кажа. Ако се случи нещо наистина важно, ще ти кажа. И на двама ви ще кажа. Но сега не е моментът. И така, Шейн, ако ще ходим някъде, да тръгваме.
— Шейн? Кой е този Шейн?
— Ще ти обясня някой път. А сега да вървим.
Събраха багажа си и тръгнаха към мечока. Сузана отново седна в инвалидната количка.
21
Веднъж, доста преди да се пристрасти към хероина дотолкова, че да изгуби интерес към всичко останало. Еди отиде заедно с двама приятели в Ню Джърси на концерт на металистите от „Антракс“ и „Мегадет“. Ненадейно си спомни за този концерт и си помисли, че май „Антракс“ вдигаха повече шум от мъртвия мечок, от който се разнасяше повтарящото се съобщение. Когато стигнаха на шест-седемстотин метра от поляната, Роланд им нареди да спрат и откъсна от старата си риза шест парченца плат. Запушиха си ушите и продължиха напред. Но и това не им помогна особено.
— СИСТЕМАТА Е В ПРОЦЕС НА ИЗКЛЮЧВАНЕ! — ревеше мечката, когато стъпиха на поляната. Огромният звяр си лежеше, както го бяха оставили — в подножието на дървото, по което се бе покатерил Еди. С разтворените си крака мечокът приличаше на поваления Родоски колос, на огромна космата великанка, умряла при раждане. — ИЗКЛЮЧВАНЕТО ЩЕ ЗАВЪРШИ СЛЕД ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДЕМ МИНУТИ! ОПАСНОСТ НЯМА!
„Да, бе, няма — каза си Еди и започна да събира малкото кожи, останали цели след нападението и агонията на мечката. — Има и още как. На мен ли ще ги разправящ тия.“ Взе патрондаша на Роланд и мълчаливо му го подаде. Наблизо лежеше парчето дърво, което беше дялкал. Вдигна го и го прибра в джоба на гърба на инвалидната количка. Стрелецът бавно пристегна кожените върви на широкия патрондаш около кръста си.
— … В ПРОЦЕС НА ИЗКЛЮЧВАНЕ! ЕДИН СУБАТОМЕН ЕЛЕМЕНТ РАБОТИ С ЕДИН ПРОЦЕНТ ОТ МОЩНОСТТА СИ. ТЕЗИ СУБАТОМНИ ЕЛЕМЕНТИ…
Сузана последва Еди; на скута си държеше саморъчно ушита чанта. Младежът й подаваше кожите, а тя ги прибираше в чантата. Когато събраха всичко, Роланд потупа Еди по ръката и му подаде раницата си. В нея имаше най-вече еленово месо, обилно осолено благодарение на каменната сол, която Стрелецът бе открил на около пет километра от ручея. Същата раница Роланд беше приготвил и за себе си. Старата му торба, натъпкана с какво ли не, беше преметната на рамото му.