— Точно така. Конкретната причина, осъществила волята на ка, е без значение. От собствен опит зная, че Морт беше хитър като стара лисица. Ако е усетил, че нещо не е наред, би отложил удара си за друг ден. Има и още нещо. Тръгнеше ли на лов, винаги се дегизираше. В деня, в който пусна тухлата върху главата на Дета Холмс, беше облякъл стар пуловер, няколко номера по-голям от неговия размер и бе нахлупил плетена шапка. Искаше да заприлича на пиянде, защото сградата, от която е била хвърлена тухлата, е била обитавана от алкохолици и откачалки. Разбирате ли?
Сузана и Еди кимнаха.
— Няколко години по-късно, когато те е блъснал пред атака, Сузана, е бил облечен като строителен работник. Носил е голяма жълта каска и фалшиви мустаци. В деня, в който е трябвало да бутне Джейк пред колата и да го убие, е щял да се предреши като свещеник.
— Божичко! — възкликна Сузана. — Човекът, който го е блъснал в Ню Йорк, е бил Джак Морт, а в крайпътната станция е видял Уолтър, когото ти си преследвал.
— Да.
— И хлапето е решило, че това е един и същи човек само защото и двамата са били облечени в някаква черна роба? Роланд кимна.
— Между Уолтър и Джак Морт съществуваше дори физическа прилика. Е, не си приличаха като братя, но все пак и двамата бяха високи, чернокоси, със светла кожа. Трябва да се има предвид, че Джейк е успял да зърне Морт миг преди да умре, а когато е видял Уолтър, е бил уплашен до смърт от странното място, на което се е озовал. Мисля, че грешката му е разбираема и простима. Ако някой е постъпил като глупак, това съм аз, защото късно разбрах истината.
— Дали Морт е осъзнал, че някой го използва? — попита Еди. Припомни си преживяното, странните мисли, нахлули в главата му, когато Роланд успя да проникне в неговото съзнание. Не разбираше как така Морт не е усетил… но Стрелецът отново поклати глава.
— Уолтър несъмнено е действал изключително предпазливо. Морт е трябвало сам да се сети да се преоблече като свещеник… или поне така мисля. Не би разпознал чуждия глас — гласа на Уолтър — който дълбоко в подсъзнанието му е нашепвал какво да прави.
— Джак Морт — възкликна Еди, — винаги е бил Джак Морт.
— Да… с помощта на Уолтър. В края на краищата съм успял да спася живота на Джейк. Когато накарах Джак да скочи пред влака в метрото, промених всичко.
Сузана попита:
— След като Уолтър е успявал да проникне в нашия свят — може би е използвал своя собствена врата — когато си пожелае, не би ли могъл да принуди някого другиго да блъсне момчето? След като е накарал Морт да се преоблече като свещеник, значи е могъл да стори същото и с. Какво има, Еди, защо клатиш глава?
— Защото не мисля, че Уолтър би искал това да стане. Винаги се случва това, което иска той… за да може Роланд да се побърка. Не е ли така?
Стрелецът кимна.
— Не би могъл да го направи, дори да е искал — добави Еди, — защото е бил мъртъв дълго преди Роланд да открие вратите на брега на океана. Когато Стрелецът е минал през последната врата и е проникнал в съзнанието на Джак, Уолтър отдавна е бил мъртъв.
Сузана се замисли върху думите му, сетне кимна:
— Разбирам… мисля… тези пътувания във времето доста ме объркват.
Роланд засъбира багажа си.
— Време е да тръгваме.
Еди се изправи и метна торбата си на рамо.
— Знаеш ли, има нещо, което може да ти послужи за успокоение — обърна се към Стрелеца. — Ти или твоето ка-тет сте успели да спасите момчето.
Роланд привързваше кожените ремъци към гърдите си. При тези думи вдигна поглед и ясните му сини очи проблеснаха по начин, който накара Еди да отстъпи крачка назад.
— Така ли? — попита с дрезгав глас. — Наистина ли? Полудявам бавно, опитвам се да живея с две версии на една и съща реалност. Отначало се надявах, че едната или другата ще избледнее в съзнанието ми, но това не се случи. Всъщност стана точно обратното: двете реалности стават все по-ярки, звучат все по-гръмко в главата ми като два хищника, готови да си прегризат гърлата. Кажи ми, Еди, как според теб се чувства Джейк? Как според теб се чувства човек, който знае, че в един свят е мъртъв, а в друг е жив?
Чучулигата запя отново, но никой от тях не й обърна внимание. Еди впери поглед в светлосините очи, които горяха на бледото лице на Роланд, и не намери какво да отговори.
24
С настъпването на нощта устроиха лагер на тридесетина километра на изток от мъртвата мечка. Заспаха изтощени от тежкия преход (заспа дори Роланд, макар да сънува кошмари) и се събудиха с първите лъчи на слънцето. Еди запали огън и погледна мълчаливо към Сузана. В този миг прозвуча изстрел.