Единственият оцелял сензор бе на стоманения плъх; куршумът на Еди рикошира с остър писък от металния гръб на робота. Плъхът престана да се движи, огледа внимателно самоходната кутия и се втурна към Еди с неочаквана бързина. Издаваше гневен тракащ звук и когато разстоянието между тях намаля, младежът видя острите му дълги зъби. Не приличаха на истински зъби, а по-скоро на игли за шевна машина и непрекъснато тракаха нагоре-надолу. „Не, тези играчки съвсем не са безобидни“ — осъзна той.
— Застреляй го, Роланд! — изкрещя отчаяно, но когато се обърна, видя Стрелецът да стои спокойно, скръстил невъзмутимо ръце на гърдите. Изглеждаше така, сякаш решаваше шахматна задача или препрочиташе стари любовни писма.
Радарът на плъха внезапно промени посоката си на въртене, насочи се към Сузана Дийн и роботът се втурна към нея.
„Остава ми само един патрон — каза си Еди. — Ако пропусна, това чудовище ще я убие!“
Вместо да стреля, направи крачка назад и ритна плъха с все сила. Бе сменил старите си обувки с мокасини от еленова кожа; болката от удара прониза крака му чак до коляното. Плъхът изпищя и се претърколи по гръб. Еди видя дузината къси метални крачета да ритат във въздуха. Всяко от тях завършваше с остри метални щипци, които се въртяха с помощта на шарнирни болтове с големината на топче за игра.
От средната част на робота се показа стоманен прът, с чиято помощ той успя да се изправи на крака. Еди отпусна револвера на Роланд, пренебрегвайки мимолетния импулс да придържа дясната си ръка с лявата. Така стреляха полицаите в неговия свят, но не и в този. „Когато забравиш, че държиш оръжие, когато то се слее с теб — повтаряше му Роланд, — тогава си на прав път.“
Еди натисна спусъка. Малкият локатор, който отново бе започнал да се върти, опитвайки се да открие враговете на плъха, изчезна в синя експлозия. Роботът издаде сподавен звук и падна мъртъв.
Младежът се обърна; сърцето му биеше лудо. Не беше изпадал в такава ярост от деня, в който бе разбрал, че Роланд възнамерява да го остави в този свят, докато не откриеше проклетата Тъмна кула… или докато не умреше и се превърнеше в храна за червеите.
Насочи празния револвер в гърдите на Стрелеца и заговори с плътен глас, който не приличаше на неговия:
— Ако в барабана имаше поне един патрон, щеше да престанеш да се тревожиш за шибаната си Кула!
— Еди, стига! — остро го смъмри Сузана. Той я погледна.
— Онова нещо идваше към теб, щеше да те убие.
— Но не успя. Ти го спря! Ти го уби.
— И то без негова помощ. — Понечи да прибере револвера в кобура, но с огромна изненада установи, че ръката му е празна. „Поредният гаден урок на Роланд“ — помисли си и се обърна към Стрелеца. — Ако си въобразяваш, че…
Спокойното изражение на Роланд рязко се промени. Очите му бяха вперени в една точка.
— ЛЕГНИ! — извика.
Еди безмълвно се подчини. Гневът и объркването моментално изчезнаха от съзнанието му. Хвърли се на земята; видя как лявата ръка на Стрелеца се спуска към кобура като мълния. „Мили Боже, — помисли си Еди, докато падаше на земята. — не може да е толкова бърз, НИКОЙ не може да е толкова бърз. Не съм някой смотаняк, но в сравнение със Сузана съм бавен, в сравнение с Роланд обаче тя прилича на костенурка, която се опитва да се покатери по стъклена пирамида!“
Нещо профуча с пищене над главата му, нещо, което в механичния си гняв откъсна кичур от косата му. Роланд стреляше от бедро, прогърмяха три бързи изстрела и пищенето спря. Странно създание, наподобяващо на огромен механичен прилеп, тупна на земята между Еди и Сузана, която седеше в краката на Стрелеца. Едно от ръждясалите метални крила изпърха гневно за последен път, сякаш се ядосваше на пропуснатия шанс, и замря.
Роланд тръгна към младежа и му протегна ръка, за да му помогне да се изправи на крака. Еди беше останал без дъх, не можеше да говори. „И слава Богу… всеки път щом отворя уста, изричам поредната глупост.“
— Добре ли си? — Сузана пълзеше към мястото, където той стоеше с наведена глава и ръце на кръста, опитвайки се да диша нормално.