Выбрать главу

<p>

Владимир Путин първоначално беше предпазлив към Жириновски. Той смята, че Волфович е станал приятел на Кремъл поради страхливост и личен интерес.</p>

<p>

Освен това Жириновски гласува против импийчмънта, след като загуби половината си поддръжници.</p>

<p>

И това също не рисува лидера на Либералдемократическата партия.</p>

<p>

Но след това те станаха приятели с Жириновски. И ако не беше внезапната болест и глупавата смърт от коронавируса, тогава той вероятно щеше да му даде Ордена на Свети Андрей Първозвани след време. Когато Владимир Волфович беше погребан, той лично се сбогува с него. Така завърши животът на най-яркия политик, който блестеше с много ум.</p>

<p>

Ярките звезди на деветдесетте: Лебед, Немцов, Ампилов, Лимонов - отидоха в другия свят. Явлински почти е загубил значение и е забравен, като Гари Каспаров. Березовски беше обесен - твърде много знаеше и говореше.</p>

<p>

От старата плеяда на деветдесетте остана само Зюганов. Руцкой също е забравен. Е, може би Зоркин, който формално се води като председател на Конституционния съд.</p>

<p>

От първото поколение президенти на ОНД само Лукашенко остана на власт.</p>

<p>

Също умна лисица. Но той успя да въвлече в мрежата и да го обърка добре.</p>

<p>

Путин не харесваше Лукашенко, но външно се правеше на приятел. Естествено, имайки предвид и резервни опции.</p>

<p>

Дълго време Владимир Путин имаше страхотен късмет дори и в дребните неща. Например Скрипал беше отровен в навечерието на изборите, а пожарът в Кемерово стана няколко дни след изборите.</p>

<p>

Но ако беше обратното, щеше да е с няколко процента по-малко.</p>

<p>

Да, и Грудинин глупаво се нагласи с чуждестранните си сметки.</p>

<p>

Първоначално Владимир Путин нямаше нищо против да се бори за трона, с някой по-свеж и по-млад от остарелия и уморен и доста говорещ Зюганов.</p>

<p>

Но Павел Грудинин започна да набира популярност твърде бързо и битката можеше да стане твърде конкурентна, дори преди втория рунд.</p>

<p>

Освен това черният PR може да предизвика обратен ефект. Както вече беше с Елцин, Лукашенко и отчасти дори с Лебед и Жириновски.</p>

<p>

Но Павел Грудинин си даде добра представа, като призна пет разказа в чужбина.</p>

<p>

И позволи да се повдигне цяла вълна от компрометиращи доказателства.</p>

<p>

Но все пак Грудинин взе тринадесет процента, а Жириновски малко повече от пет. И това показа, че хората се придържат към левите идеи.</p>

<p>

Зюганов, разбира се, щеше да събере още по-малко Грудинин. Генадий Андреевич, дори при Елцин, беше доста слаб. Още тогава изглеждаше доста зле, плешив, целият в брадавици, с нос, наподобяващ муцуна на глиган.</p>

<p>

Нищо чудно, че Елцин го победи. Вярно, Жириновски в някакъв момент предложи съюз на Зюганов. И това предизвика безпокойство в Кремъл. Но Владимир Жириновски не можа да стане трети.</p>

<p>

Но ако беше така, тогава щеше да има проблеми.</p>

<p>

Комунистите обещаха на Владимир Волфович - пет поста в правителството. Включително и поста министър на вътрешните и външните работи. Това са много сериозни постове.</p>

<p>

Може ли Елцин да отговори със същото? Вероятно не. Да, и Западът беше против съюза на Елцин и Жириновски. Последният твърде много настрои чуждите държави срещу себе си. Самият Жириновски, вместо да критикува руските власти, той атакува Запада.</p>

<p>

Но по-голямата част от руснаците не са лоши и те разбраха, че Русия през 90-те години не може да доведе до конфронтация със Запада. Да, западният начин на живот беше популярен и модерен. И Владимир Волфович изгоря сам.</p>

<p>

Успехът на Лебед, доста езиковия кандидат, беше неочакван и пресилен. И вече Александър Иванович започна сериозно да претендира за трона.</p>

<p>

Нещо подобно се случи и с партията Родина, която беше спойлер за комунистите, но накрая набра твърде голяма популярност и те започнаха да я мачкат и удушават.</p>

<p>

Лебед също успя бързо и лесно да договори мир в Чечня, което рязко увеличи популярността му.</p>

<p>

Това наистина пропагандата върши чудеса. Позорното предаване на бандитите вдигна популярността на Лебеда до небесата.</p>

<p>

И говорещият, тесногръд генерал едва не стана цар. И ако Елцин беше починал по време на сърдечна операция, тогава цар Лебед можеше да се появи.</p>

<p>

По-точно, той със сигурност щеше да спечели, ако Черномирдин, добре, и Зюганов едва ли щеше да бъде повишен.</p>

<p>

Но Лебед изпусна момента... Медиите създадоха нова звезда в лицето на Борис Немцов, но и това не изгоря дълго. Всъщност Немцов е в екипа на Елцин и животът не се подобрява, а само се влошава. И принцът отиде в немилост.</p>