— Най-после…
2.
ЛОВ НА ЛИСИЦИ
14 ноември. 07:04 Източно време
Ледярд, Кънектикът
Търпението беше ключът към успешния лов.
Пейнтър Кроу стоеше на родната си земя, която бащиното му племе нарекло Машантукет — „земята с много дървета“. Но там където чакаше Пейнтър, нямаше дървета, нито птичи песни, нито шепот на вятър по бузите. Тук царяха камбанките на игралните автомати, звънът на монети, вонята на цигарен дим и непрестанното рециклиране на замрял въздух.
Курорт и казино Фоксудс беше най-големият хазартен комплекс в целия свят, надминал събратята си в Лас Вегас и пори в Монте Карло. Разположен край скромното селце Ледярд. Кънектикът, внушителният комплекс се издигаше драматично над гъстите гори на резервата Машантукет. В добавка към хазартната машина с нейните шест хиляди игрални автомата и стотиците игрални маси, курортът бе приютил и три хотела от световна класа. Целият комплекс беше собственост на племето пекот, „хората на Лисицата“, които бяха ловували из същите тези земи през последните десет хиляди години.
Този лов обаче не беше за сърни или лисици.
Плячката на Пейнтър беше един китайски компютърен специалист на име Ксин Занг.
Познат повече под псевдонима си Каос, китаецът беше хакер и разбивач на кодове с изключителен талант, един от най-добрите в Китай. Откакто прочете досието му, Пейнтър изпитваше уважение към слабичкия мъж в костюм на Ралф Лоран. През последните три години той беше организирал успешна вълна от компютърен шпионаж на щатска територия. Последното му постижение беше кражба на технология за плазмено оръжие от Лос Аламос.
Жертвата на Пейнтър най-после стана от масата за пей гоу.
— Ще искате ли да осребрим печалбата ви, доктор Занг? — попита главното крупие, надвиснало над масата като капитан над носа на лодката си. В седем сутринта имаше само един играч… и охранителите му.
Изолацията изискваше от Пейнтър да наблюдава плячката си от безопасно разстояние. Не биваше да събужда подозрения. Особено на такъв късен етап от играта.
Занг премести купчината черни чипове към крупието, което раздаваше картите, жена с отегчен поглед. Докато тя Роеше печалбата, Пейнтър огледа жертвата си.
Занг напълно оправдаваше репутацията на китайците като непроницаеми. Имаше лице на покерджия, по него не можеше да се разчете нищо, никакъв характерен тик или изражение, което да издаде дали ръката му е силна или слаба. Просто си играеше играта.
Както правеше и сега.
Никой не би се досетил по вида му, че всъщност е майстор в престъпленията, издирван в петнайсет страни. Беше облечен като типичен западен бизнесмен — шит по поръчка костюм на дребно райе, копринена вратовръзка и платинен ролекс. И въпреки това от него се излъчваше някакво усещане за строгост и естетизъм. Черната му коса беше избръсната около ушите и на тила, оставена да расте само като корона на върха на главата му, почти като при монасите. Носеше малки очила с кръгли стъкла със слаб синкав оттенък, които му придаваха академичен вид.
Най-накрая крупието размаха ръце над купчините, показвайки на охранителните камери, скрити в черните огледални куполи на тавана, че са празни.
— Точно петдесет хиляди долара — обяви тя. Главното крупие кимна. Жената наброи обявената сума в чипове от по хиляда долара.
— Дано все така да ви върви, сър! — каза главното крупие.
Без дори да кимне, Занг си тръгна с двамата си бодигардове. Беше играл цялата нощ. Навън се зазоряваше. Форумът за кибер престъпленията щеше да възобнови работата си след три часа. Конференцията беше посветена на последните тенденции в кражбата на самоличност, на инфраструктурната защита и на множество други теми, свързани със сигурността.
След два часа щеше да започне официална закуска, организирана от Хюлет Пакард. Занг щеше да осъществи трансфера по време на тази среща. Американската му свръзка още не беше известна. Това беше и една от главните цели на провежданата операция. Освен че се опитваха да прихванат информацията за оръжията, искаха да отстранят и партньора на Занг, който действаше вътре в Щатите — човек, свързан с престъпна мрежа за търговия с военни тайни и технологии.
Мисията не биваше да се проваля.
Пейнтър последва групата. Шефовете му в АИОП лично го бяха избрали за тази мисия, отчасти заради опита му в микронаблюдението и компютърното инженерство, но най-вече заради факта, че лесно може да се слее със средата във Фоксудс.